Проучване разказва за съдбата на заможната еврейска фамилия. През войната изоставя фабриката си и се установява със семейството си в САЩ

Чували сте за предприятието „Оргахим“, нали? Знаят го поне тези, които се занимават със строителство и ремонти, пише Монитор. А за Алберт Искович? Едва ли! Този отдавна незаслужено забравен индустриалец е основоположник на химическата промишленост в Русе, чиято фирма е наследена от социалистическия комбинат „Гаврил Генов“, преименуван след промените на „Оргахим“. И ако за самото създаване и развитие на фабриката „Искович & Леви“ има изследвания, твърде малко се знае за съдбата на семейството на Алберт, потърсило спасение отвъд океана след началото на Втората световна война.

Непознатите страници от живота на тази заможна еврейска фамилия разгръща специалистът от Регионалния исторически музей в Русе Ренета Рошкева чрез проучването си „Албумът Искович“.

„Интересът ми към фамилията Искович тръгна от срещи с хора, които можеха да разкажат за Русе преди 1944 г. Работех по тази тема заедно с колегата от музея Надежда Цветкова, с която събирахме спомени за всекидневието, сватбите, знаковите магазини, кафенетата и местата за срещи по онова време. С нея заедно се срещнахме с Ветка Малчева – дъщеря на Мара Малчева и инж. Петър Малчев, който е електрифицирал Русе. От дума на дума стана въпрос, че Ветка съхранява писмата на Хилда Искович, съпругата на сина на Алберт – Александър, до майка ѝ Мара“, обясни пред „Телеграф“ Ренета Рошкева.

Тези писма, идващи отвъд океана, били придружени със снимки на семейството, които Ветка подредила в албум за майка си, за да може да си ги разглежда, когато се сети за своите приятели в САЩ. Самият албум, дал името на проучването, има много интересна история. От Русе той бил изпратен на внука на Алберт и син на Хилда и Александър – Михаил (Майкъл), който пък през 2008 г. го дарил на Историческия музей. Заедно с албума Майкъл дарил и две много ценни неща, които успял да купи при посещението си в България след промените през 1989 г. – кутия от фабриката за боя за обувки и една рекламна табела.

„Албумът илюстрираше всичко, което писмата казваха. По този начин ние можехме да възпроизведем живота на едно българско еврейско семейство в САЩ, разказан и с образи – семейство, което в Русе е било сред градския елит, а отвъд океана – принадлежащо към средната класа“, разказва Рошкева.

Семейството на Алберт Искович е от ешкеназките евреи. Алберт е роден през 1881 г. в Русе и умира в Ню Йорк през 1974 г. Баща му Бернард бил женен за Клара и се занимавал с дърводелство. През 1903 г. Алберт заедно с Израел Леви основава фирма с предмет на дейност „търговия с агентура и комисиона“. Финансовите възможности на фирмата нарастват и през 1909 г. е закупен имот в с. Слатина, Софийско. Същата година е направена регистрация в съда на командно събирателно дружество „Искович & Леви“, като свой капитал от 30 000 златни лева внася и фирмата „Рафаел Камхи“.

Предметът на дейност е „фабрикуване на разни масла, пасти за обуща и пр. и на разни лакове и бонбони“. Бонбоните обаче не се търсели много и скоро отпаднали от производството, затова пък останалата дейност на предприятието започнала бързо да се развива. Дружеството закупува място в русенската местност Ломски отдел (където сега се намира предприятието „Оргахим“) и започва да строи фабрични сгради – едната за лакове, другата за тенекиени кутии и третата – за крем за обувки. Фабриката в Слатина се специализира в производството на бидони и кутии за амбалаж.

През 1920 г. дружеството купува друго съседно място в местността Ломски отдел край шосето Русе – Търново. След Първата световна война дейността още повече се разраства и съсредоточава производството на бои, лакове и вакси за обувки в страната. През 1926 г. „Искович & Леви“ купува софийската химическа фабрика IMMALIN. Разрастват се контактите с германската фирма „Метман“, увеличава се износът на стоки, извършват се и банкови операции.

А откъде тръгва приятелството на Мара Малчева със снахата на Алберт – Хилда?

Синът на индустриалеца – Александър, и родената в Румъния еврейка Хилда се женят и решават да се изнесат на квартира. По същото време Мара Малчева търси наематели. Тя е изгубила съпруга си, а има къща, която трябва сама да изплаща, и това я принуждава да настани квартиранти, за да си помогне финансово.

Александър и Хилда са първите ѝ наематели. Женското приятелство между Мара и Хилда е на пръв поглед неразбираемо, защото Мара е с 15 години по-възрастна от Хилда, едната е българка, другата – еврейка, но и двете са високо образовани и намират общ език по много теми.

Мара е завършила френското училище във Варна, а след това и колеж във Франция. Двете стават много близки приятелки и така е до последно. Когато Искович напускат България, Мара и Хилда започват да си пишат писма, които дават ценна информация за живота на фамилията в САЩ.

Заради преследванията на евреите след началото на Втората световна война семейство Искович решава да изостави фабриката и да замине за САЩ. Това се случва през втората половина на 1940 г. Тогава синът на Александър и Хилда – Михаил (Майкъл), е на 9 години.

„Майкъл ни разказа, че всички бижута на майка му били зашити в детското му палтенце, за да има с какво да започнат, когато отидат в САЩ“, обяснява Рошкева. Хилда успява да прехвърли отвъд океана и родителите си, които до тогава живеят в Букурещ. С установяването си в САЩ фамилията слага край на името Искович и приема да се нарича Джордан. В новата земя семейството отваря ателие за химическо чистене и пране, за да се прехранва. През 1962 г. Хилда става председател на организацията „Зонта клуб“ в Сан Бернардино.

Предприятието в Русе остава под ръководството на близкия до семейството адвокат Димитър Пенев. Променя се и наименованието на фирмата, което се възстановява отново след края на войната. На 23 декември 1947 г. химическата фабрика „Искович & Леви“ е национализирана и в годините на народната власт носи името „Гаврил Генов“.

Повечето от наследниците на фамилията Искович днес живеят в САЩ. Двама от синовете на Хилда и Александър – Майкъл и Стивън, завършват инженерни науки и работят в IBM, като Майкъл има дял в компанията.

Проучването „Албумът Искович“ вероятно в бъдеще ще бъде дообогатявано с нови факти за фамилията, които все още са неизвестни. Намеренията на музея в Русе са да дигитализира и публикува на сайта си писмата на Хилда до Мара Малчева, за да могат тези, които желаят, да ги прочетат, а всеки изследовател да намери в тях детайла, който го интересува. Фотографиите от албума ще бъдат събрани в книжка.