Фалшивият дебат за статута на зоната в КТМ

Вместо да обявят пълен мораториум за нови вредни производства в Русе, общинарите се готвят да дадат „зелена светлина“ за поредния нов химически завод

Статутът на площадката на бившия Комбинат за тежко машиностроене /КТМ/, известен днес и под новото си име като индустриална зона „Тегра“, се превърна в препъникамъка за приемането на новия Общ устройствен план на Община Русе, пише сайтът ФРОНТАЛНО.

 Миналата седмица, след часове на дебат, Общинският съвет реши да отложи приемането му, за да се доизяснят спорните положения около този казус

„Предимно производствена“ срещу „чисто производствена“ зона

Досегашният, и все още действащ, Общ устройствен план, приет през 2008 г. с решение №231 на Общинския съвет, определя площадката на КТМ като „предимно производствена зона“. Дефиницията на член 25, ал.1, на Наредба №7 за устройството на отделните видове територии и устройствени зони гласи, че:

Чл. 25. (1) Територии от разновидност „предимно производствена зона“ (Пп) се застрояват предимно с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения. В тях НЕ СЕ ДОПУСКАТ производства с вредни отделяния, като:

1. предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти;

2. варо-бетонови центрове и асфалтови бази;

3. всякакъв вид леярни за черни и цветни метали.

Проблемът е, че на площадката на бившия КТМ, въпреки ясните разпоредби са налице поне 13 предприятия от химическата промишленост или такива, при чието производство се отделят вредни вещества. Тези заводи могат да съществуват само в „чисто производствени зони“, каквато тази не е. „ФРОНТАЛНО“ вече писа по темата през 2016 г. с публикацията „Докладът КТМ“. Оказва се, че подобно е положението и в Индустриалния парк, и в Западната промишлена зона. Те също са със статут на „предимно производствени зони“, но в тях се намират химически предприятия като „Монтюпе“ и „Оргахим“.

Как бълващите химия производства тогава са се появили там, ще попитате? Как мислите – със съдействието на общинските и държавните власти, естествено. Общинският съвет, по предложение на кмета, приема подробните устройствени планове /ПУП/ на тези обекти, общината им издава разрешение за строеж, МОСВ издава комплексни разрешителни за вредните производства. Иначе казано, Общият устройствен план залага какви предприятия да има в тези зони, а после общината и държавата погазват разпоредбите и дават „зелена светлина“ да се градят заводи, на които мястото им изобщо не е там.

Е, в новия предложен Общ устройствен план зона „Тегра“ /бившият КТМ/ вече изцяло е „чисто производствена зона“. Това означава, че вредни производства там са добре дошли оттук насетне и това вече е официално положение. Няма нужда повече кмет и общински съвет да заобикалят разпоредбите на плана. „Мир, за да димят комини“, както казваше поетът навремето.

За какво спорят съветниците?

Обаче, явно наглостта е станала прекалено очебийна. Раздвижиха се гражданите на Мартен, разни екоорганизации, както и партия „Зелено движение“. Властите в паниката си, както изглежда, са решили да тушират напрежението предварително, като предложат „компромис“. Незнайно кога в източната част на изцяло „чисто производствената зона“ по предварителен проект в плана се поява буфер под формата на „предимно производствена зона“ до подстъпите към първите къщи на Мартен. „Индустриалците“, както може да се предположи, не са доволни от тази промяна и възразяват. От ответната страна, екосдружение „Дунавски регион“ също излиза с възражение.

Буферът, както виждате, е повече от смехотворен. В отделните си части той варира от 391 до 523 метра, според „Google Maps”. На всички е ясно, че и с този буфер, и без него – все тая. Мартен и сега е обгазяван систематично от намиращите се на двойно и тройно по-голямо разстояние предприятия на площадката на бившия КТМ. Спорът в Общинския съвет, обаче, е: да има ли или да няма буферна зона. Да има или да няма (от кумова срама) няколкостотин метра за самоуспокоение и прикриване на гузната съвест.

Честно казано, слушайки препирните в пленарната зала, човек много трудно би се ориентирал къде е проблемът и коя група от общинските съветници за какво точно се бори. Все пак, на база на чутото се откроиха две основни тези. Кметът Пенчо Милков и партията му БСП бяха бламирани, след като в опозиция по това решение, вероятно с различни мотиви, минаха ГЕРБ, СДС и ВМРО.

Общинската администрация, както и групата на БСП, настояваха Общият устройствен план да се приеме така, както е заложен – с буферната зона. Кметът Милков с прочувствени думи се обяви за „борец за чист въздух“ и демонстрира „загриженост за гражданите на Мартен“. В същия тон се изказа и Александър Неделчев от групата на социалистите.

Така фалшивият дебат да има ли или да няма някаква нищожна буферна зона стана за сметка на истинския дебат по темата. А той – истинският дебат – е, защо общинарите дават поредното парче земя за вредни химически производства? Защо една досегашна „предимно производствена зона“ трябва да стане „чисто производствена зона“, за да могат т.нар. „индустриалци“ да обгазяват на воля целия район с химия и неприятни миризми? Уви, такъв дебат нямаше и, както изглежда – няма да има.

Нов завод на хоризонта

Най-печеливши от новия статут на зона „Тегра“ са фирмите там, начело с групата компании на „Булмаркет ДМ“ със собственик Станко Станков. Те вече имат план за нов химически завод. Една от компаниите в групата – „Астра Биоплант“ ЕООД, на 27 юли тази година е пуснала до РИОСВ уведомление за инвестиционно намерение за изграждане на „Инсталация за преработка на сурови и употребявани растителни и животински масла и мазнини“. Досега тази компания оперираше завод за биодизел в Сливо поле. Сега иска да строи новата си „инсталация“ на парцел до портала на бившия КТМ.

Това е парцелът, на който трябва да се появи новият завод на „Астра Биоплант“. В момента се използва като складово стопанство за растителни масла и глицерин.

Целият проект е описан подробно на 132 страници. „След реализацията на инвестиционното предложение не се очаква да има значително отрицателно въздействие върху въздуха“, пишат успокоително от „Астра Биоплант“, чийто едноличен собственик е Станко Станков. В новия завод ще се обработват остатъци от животински трупове от кланиците и от преработващите месо и месни изделия фирми, отпадъци, съдържащи растителни масла, отпадъчни масла от кухни и от заведения за обществени хранене.

Суровините ще постъпват на площадката на КТМ с камиони контейнеровози и с баржи по река Дунав чрез пристанището на „Булмаркет“. Новият завод ще получава животинските и растителните отпадъци както от внос, така и от българския пазар. Става дума за преработка на сурови и употребявани животински и растителни масла и мазнини в размер на 500 тона на денонощие (166 500 тона/годишно) на непрекъснат режим – 24 часа, 7 дни в седмицата. За него е нужен постоянен приток на суровина и по предварителна информация „Астра Биоплант“ ще внася такива отпадъци от Малайзия, Китай, Сингапур, ОАЕ и др.

„Новата инсталация за преработка на сурови и употребявани растителни и животински масла и мазнини е с високоефективна, модерна и екологосъобразна технология, съответстваща на най-добрите налични техники. След реализация на инвестиционното предложение не се очаква значима промяна в комфорта на работещите в района и значително вредното въздействие за околната среда“, уверяват от „Астра Биоплант“.

„В новата инсталация не се включват процеси, при които е възможно емитирането на интензивно миришещи вещества. Растителните и животинските масла се съхраняват в затворени съдове с цел предотвратяване на разпространението на интензивно миришещи вещества“, твърдят още от дружеството.

Всичко на книга изглежда „цветя и рози“. Дали обаче отвратителната воня на разлагащи се животински остатъци и на застояла лой, пропътувала половината свят от Азия и къде ли не до пристанището на „Булмаркет“, няма да съпътства наистина това производство? Ще мирише ли на екарисаж, както при други подобни? Засега заводът е само на книга. Чака се оценка за въздействие върху околната среда и разрешение от МОСВ, разрешение за строеж от Общината и т.н. Строителството, ако всичко е точно, според плановете трябва да стартира през януари 2021 г.

В инвестиционното предложение се посочва, че местоположението на новия завод на „Астра Биоплант“ се намира в „чисто промишлена зона“, както е предвидено в проекта за новия Общ устройствен план на Община Русе. Този план все още не е гласуван заради спорната буферна зона. Е, парцелът, където ще бъде построено новото предприятие, не попада в спорния „буфер“ и при всички положения, както и да гласуват съветниците, ще бъде в новата „чисто промишлена зона“.

Незабавен мораториум за нови химически производства

Наистина ли кметът Милков и общинските съветници си вярват, че са „големи борци за чист въздух“, отстоявайки с много страст и патетика някакви си нищожни 300-400 метра „буферна зона“ между тежката химия и град Мартен? Истината е, че с новия Общ устройствен план на Общината, независимо дали ще има или не „буферна зона“, „индустриалците“ от КТМ получават картбланш за разгърнат нови мръсни производства. За това, изглежда, в Общинския съвет има пълен консенсус, тъй като промяната в статута на площадката на бившия КТМ е на път да мине без каквото и да е възражение.

С този акт съветниците, един вид, ще „узаконят“ сегашното положение на тези построени не където трябва заводи. Ще прикрият и безобразията на цяла поредица от кметски администрации от времето на покойния Димитър Калчев насам, които си затваряха очите и разрешаваха на поразия да се строят нови и нови мощности от химическата промишленост, мърсящи въздуха, почвите и водите.

Да, Русе се превърна неусетно в долина на химията и се достигна до положението, че няма накъде повече. Въздух не достига. Затова, вместо да дават безропотно статути на „чисто производствени зони“, нека общинарите да се замислят не е ли време да бъде обявен пълен мораториум върху даването на разрешителни за строеж на нови химически производства в района.

Пък нека кметът Милков и мнозинството в Общинския съвет, вместо да играят на дребно за няколкостотин метра смехотворни „буферни зони“, да се обърнат и да погледнат собствената си програма за управление в частта й за екологията. Не че друго – ама, ще видят, че за една година изпълнението там е клонящо към нула и нищо от обещаното не е придвижено на сантиметър напред.

Ако Пенчо Милков и общинските съветници искат наистина да започнат борба за чист въздух в Русе, първата успешна стъпка, която зависи изцяло от тях – сега и веднага, е обявяването на МОРАТОРУМ върху даването на разрешителни за строеж на нови химически производства.

Разберете, Русе не може да поеме повече химия!

Междувременно, на 28 октомври жителите на Мартен излизат на протест срещу постоянните обгазявания от площадката на КТМ. Събитието във „Фейсбук“ е тук.

Фалшивият дебат – избрани изказвания с картина и звук:

Пълен запис на дебата може да видите тук: