Чувал съм легенда, че Филип Македонски вероятно бил първият турист - качил се на днешния връх "Ботев" просто ей така - като голям цар на голям връх. Да се видят един друг. Не знам дали е вярно. Истината е, че хората допреди два-три века не са познавали понятието туризъм, тоест да ходиш масово насам-натам просто за да отмаряш и разглеждаш. 

Ходели са насам-натам, когато им се е случвало да го правят, с някаква утилитарна цел - да намерят нещо хубаво за употреба, да търгуват, да воюват. Инак такова ходене е било повече опасно, отколкото примамливо. Туризмът, както го разбираме днес, е плод на модерните времена. Тези времена благодарение на свръхпроизводството са дали възможност големи групи хора да имат свободно време, да разполагат със сравнително бърз начин за придвижване и с относителна задоволеност на най-важните нужди поне за няколко месеца напред. Така могат да си позволят да пътуват за кеф, пише Бойко Ламбовски във Вестник Сега.

За т. нар. "български туризъм" напоследък се изговори доста - как сезонът щял да се провали заради "бетонната джунгла" или как напротив - нямало да се провали. И не било хубаво да се говори сега за кусурите му. Как държавата в лицето на министерството се грижела и как без нея хотелиерите и концесионерите щели да се избият, а тя туряла ред, и т. н.

Във всичко това има и вярно, и чиста митология, но митологично не в духа на Филип Македонски. Изказаните мнения са често противоположни и зависят от коя страна на бариерата е изказващият се. Защото българите се разделихме на ползващи и предлагащи туристически услуги, а манталитетно си носим и хубавото, и лошото. Истината е, че в туризма у нас като във всяка дейност, пред която едва се открехват портите на алъш-вериша, цари атмосфера на надлъгване. То носи някои наши характерологични особености, пък по-лошите от тях, както знаем, са описани злъчно от Алеко Константинов още преди век и нещо. Ако Бай Ганьо беше усетил възможностите на туризма и имаше такива тогава, той нямаше да обикаля градищата на Европа, за да гледа едно и също - "хора, къщи, салтанати". А щеше да дигне хотелчета по морето и да чака мющерии. Тоест щеше от турист по неволя да стане туристически бос по призвание. 

Но щеше ли да е добър хотелиер? Едва ли. Вероятно би вдигнал бетонна казарма с малки стаички и да пести зверски от ток, вода и храна, като купува най-евтините продукти и се опитва да ги пробута на възможно най-завишени цени. Впрочем да не бързаме да го упрекваме. Принципът -  купувай евтино, продавай скъпо е валиден при всяка свободна търговия. Нюансите са в мярката, отвъд която започваш повече да губиш, отколкото да печелиш и повече да отблъскваш, отколкото да привличаш. Та Бай Ганьо, нелишен от известна социална пластика, сигурно би схванал накъде духа вятърът и ако не той, то децата му биха се ошлайфали в туристическото дело. Биха добили дискретност и известна любезност, биха започнали да говорят по-тихо и не за това как са се напили снощи, особено ако наблизо има клиенти. Биха схванали, че делото, което ги храни, не е за един месец или един сезон. Иначе биха фалирали или наченали да вопият към държавата: "Държаво, давай туристи, загиваме!"

А какво би правил същият персонаж, ако беше днес и беше само турист? Не би бил приятна, но би бил позната на всички картинка. Вероятно щеше да краде кърпи и други джунджурии от стаите, това ясно. Щеше да се тъпче на ол инклузива до четвъртито състояние, това също ясно. Щеше примерно да си вози джета до морето с джипката, и това ясно. Щеше да пее "Шушана" или "Ой Сливнице" на терасата, докато го търпят - ясно и то. Ала и той, като му затъне джипът, глобят го няколко пъти или усети масово неодобрение, щеше да еволюира.  

Впрочем българският турист и хотелиер не са нещо уникално. Те следват моделите, които съществуват в света. Техните принципи са едни и същи, с малко отлики. Турският модел например е свързан със сериозно държавно субсидиране на туризма, а гръцкият - не толкоз. Гръцкият не изглежда да страда от това. Значи причините за успеха са и в друго.

Другото е в културата на туризма. Не в културния туризъм; има различни видове "туризъм" - "ловен", "алкохолен", "селски" и т.н., което по-скоро помага на журналисти и докторанти да си пишат нещата, отколкото на самия туризъм. Става дума за култура на туризма. Това се учи с повече свобода и отработване на сложен комплекс взаимоотношения. 

Когато богат обслужва бедни или когато богат е обслужван от бедни и най-важното става демонстрацията на тези неща, то като пришка на сурат във взаимоотношенията взема връх простотията.

Обслужването се превръща в имитация, фалш, зле прикрита неприязън между едните и другите. Тъкмо то е причината за разслоението между отделните хотели, ресторанти, комплекси и курорти днес, а не данъците и липсата на държавна грижа. 

Казано с други думи, и най-лъскавото мутрафонство, и най-находчивият ганьовизъм могат да привлекат, но не и да задържат туристи. Може да го стори единствено методичната, многогодишна и обикновена човешка любезност, съчетана с толерантност и акуратност.

Впрочем на тези неща учи само опитът. Ни държава, ни апели помагат.