Извършени са компютърни престъпления при избора на шестима съдии, твърдят от Антикорупционният фонд

Антикорупционният фонд (АКФ) сезира Софийска градска прокуратура за извършени компютърни престъпления при избора на шестима съдии за членове на съдийската квота във Висшия съдебен съвет, проведен през юни 2022 година. Това съобщиха от организацията.

"Компютърната експертиза и събраните писмени данни за нередности при гласуването насочват към извода, че е бил осъществен неправомерен достъп до системата от неоправомощено лице и са били използвани чужди данни за достъп при упражняване на активно избирателно право", заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ.

Изборът на шестима магистрати от съдебната квота напрактика беше отменен с приемането на промените в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс, с които се въведе механизъм за разсследване на главния прокурор. В измененията, за които се чака произнасяне на Конституционния съд, предвиждаха, че до три месеца трябва да започне нова процедура за избор на представителите на съдиите, прокурорите и следователите, но и Народното събрание да започне подбор на своите 11 представители в кадровия орган на съдебната власт.

Преди половин година бяха изнесени данни за манипулации на системата, по която беше направен избора. Но до момента няма информация, прокуратурата да се е самосезирала или да е проверила тези твърдения. За избора се водеше и дело, което през февруари 2023 година приключи с постановяването на решение, че изборът е бил законен.

Смесен 5-членен състав от трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама магистрати от Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбите на Атанас Атанасов, Татяна Жилова и Владимир Вълков, които бяха кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, но не бяха избрани, а след това оспориха решението от 26 юни м.г., с което Избирателната комисия обяви новоизбраните членове на ВСС.

От АКФ припомнят, че експертизата по делото, приета в хода на производството без да бъде оспорена, установява "различни аномалии" в ползването на системата за електронно гласуване: многократно гласуване от един и същ IP адрес; IP адреси, от които се е гласувало десетки пъти; последователно гласуване с талони на различни гласоподаватели. Във всички тези случаи гласуването е ставало от IP адреси, принадлежащи на съдилища, въпреки че системата позволява на съдиите да гласуват от мобилните си телефони и домашни компютри.

"Най-фрапантен е случаят, в който около 200 гласувания са били извършени в рамките на 3 минути в сутрешните часове в съботен ден (25.06.2022), от един и същи IP адрес на Върховния административен съд", пишат от организацията.

Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за невъзможност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, тъй като от профила им вече е било извършено електронно гласуване. Така например съдия Танка Цонева от Софийски районен съд сигнализира за невъзможност да гласува, използвайки предоставените ѝ линк и парола. Извършената проверка по сигнала разкрила, че с талона на съдия Цонева вече е било извършено гласуване, очевидно от различно от нея лице.

"Считаме, че така изложените в сигнала ни до прокуратурата данни са достатъчни, за да бъде образувано наказателно производство", заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд, цитиран в прессъобщението.