През последните години едни от най-често спряганите имена в родната политика са на Делян Пеевски и Ахмед Доган. Единият на протести е изобразяван винаги като прасе, а другият е известен с шумните купони в сараите си, където се лее алкохол, маат се пържоли. За тия сараи може да му завиди и емирът на Кувейт. За разлика от фереджетата и забрадките, с които е забулил електората си, при Доган идват съвременни жени, носят се легенди за оргии в сараите.

Пеевски става председател на Управителния съвет на Пристанище Варна едва на 21 години. Нищо, че няма нужното образование. Образование и български политик са думи, които не могат да се сложат в едно изречение. Впоследствие Пеевски се превръща в медиен магнат и т.н.

В България събираме пари за лечение на деца и възрастни с SMS-и, веднъж в годината – на Коледа се сещаме, че има деца сираци, за чието оцеляване парите отново се събират с SMS-и. Има недостиг на линейки, лекарства и апаратура в болниците, голяма част от които приличат на бежански лагери – изпочупени прозорци, олющена боя, паднала мазилка на всеки метър. Гранична полиция стои в палатки при минусови температури, пейките им са от втората световна. Мога да продължа да изброявам, но няма смисъл. Когато някой повдигне въпроса за увеличение на заплати и пенсии, за създаване на истинска българска армия, за повече линейки и апаратура в болниците, винаги се казва – няма пари. Дали няма пари, или има акули! В Народното събрание всяка година сменят мебели, килими, купуват се джипове за депутатите. Точат се еврофондове от хора близки до политиците.

На фона всичко описано нашите герои Ахмед Доган и Делян Пеевски са с охрана, за която плащаме всички ние. Бедните, как да си позволят сами! А ги е страх от народната любов. Не мога да ги разбера – уж са големи мъже, минали са през какво ли не, а не ни искат до себе си. Какво толкова, ако ви налюбим? Нали електоратът трябва да е доволен. Сбъднете мечтата му – елате при него без охрана. Да ви пипнем, да ви се порадваме. Ще си умрем без да сме имали щастието да се докоснем до такива колоси. Мъка ми е. Искам да ви пипна. Аз и още стотици хиляди българи.