Музикантът Венци Мицов загуби портфейла си, непознат пазач обаче го намери и му го върна.

След случката, която се е разиграла преди няколко дни в Кюстендил, Мицов публикува във Фейсбук трогателен разказ, който препечатваме с негово разрешение и с надежа да има повече такива добри хора.

"Мама не може да свикне да си тегли пенсията от банкомат.

Въпреки, че е наясно с удобствата на "дигиталното" получаване на ежемесечната държавна подигравка с факта, че е бачкала цял живот тежък физически труд, тя предпочита когато отида до Кюстендил, да ме прати да и дръпна пенсията (няма да казвам колко е, защото ще трябва да продължа с набор от подбрани псувни) от някой банкомат.

Така стана и миналата седмица.

Датата беше 7 август, а аз бях отседнал в кюстендилското панелно чудо квартал "Запад" (нещо като квартал "Младост" в София, само че без бизнеспарк и Гаранти Коза, които, както знаете от красиво - умните издания лично съм уредил да строят небостъргачи) и в ранна утрин пресякох улицата, отивайки до банкомата.

Изтеглих пенсията на мама, след това се върнах, запалих колата и тръгнах към центъра на града, защото трябваше да свърша и някаква друга работа.

В центъра на Кюстендил вече има синя зона.

За да паркирате, трябва да платите левче на час, което е напълно логично, защото и центъра на родния ми град е пълен с коли, подобно на столицата.

Спирам аз близо до джамията (която скоро ще падне зрелищно, размазвайки околните къщи, ако местните управляващи не измислят какво точно да правят с нея) и с ръка повиквам служителя на общината, който продава талончета за паркиране.

"Лев за час, господине" - казва служителя и аз бъркам в раничката си, за да извадя портфейла и да платя.

И в този миг осъзнавам, че портфейлът ми го няма.

А го няма, защото, след като извадих дебитната карта на мама и изтеглих пенсията и, очевидно съм го забравил на банкомата в квартал "Запад".

Причерня ми.

В портфейла ми се намират:

- лична карта

- шофьорска книжка

- шофьорски талон

- кредитната карта на жена ми

- талон на колата

- дебитната ми карта (с 12 лева вътре към момента)

- дребни пари - не повече от 10 лева

Скочих в колата и започнах да степенувам нещата едно по едно:

- прибиране с колата към София без книжка и каквито и да е документи за колата 

- блокиране на кредитни и дебитни карти

- нови документи - КАТ и МВР

- седмица и нещо без пари (бяхме подпукали кредитната карта на жена ми, че месец юли не беше много добър финансово)

Докато обмислях с какво да започна и се радвах, че нямам коса, за да не побелее, стигнах до мястото с банкомата.

Ако сте ходили в Кюстендил, то това място е до портала, от който се влиза в ЧЕЗ (на снимката се вижда точното място).

Паркирам и виждам няколко жени точно до банкомата.

С глас, лишен от всякакви надежди и илюзии питам - "Здравейте, дами, да сте виждали някой да намира един черен портфейл тук"?.

"Питайте на портала, господине, там има пазач" - казват дамите и аз тръгвам към портала, на който стои възрастен пазач.

"Здравейте, господине. Някой случайно да е намирал един портфейл на банкомата в съседство"? - питам аз.

"Да, един черен. Ваш ли е? Един от техниците го е намерил и ми го донесе" - рече портиера и бръкна в едно шкафче, изваждайки многострадалният ми портфейл барабар с всички документи вътре.

Бях толкова изумен, че не можах да реагирам.

А човекът от портала ми пожела приятен ден и сякаш нищо кой знае какво не е станало, се зае да върши онова, за което получава заплата.

Да пази.

И да помага на идиоти като мен, които си забравят личните вещи на съседния банкомат.

Защо ви разказвам тази история?

Не знам.

Сигурно защото въпросният техник нито е цъфнал, нито вързал, но дори не се е изкушил да погледне в портфейла.

Сигурно защото на самият пазач, чието име не знам и няма да науча едва ли му влиза в работата да се занимава със загубени вещи на улицата, извън компанията, в която работи.

Сигурно защото в тези двама души има повече доброта, отколкото във всички нас, така наречените "интелектуалци" накуп.

Разказвам ви това, за да ви кажа, че има добри хора и че ние, хората с претенциии и огромно самочувствие сме забравили.

Оставили сме ги да се оправят сами - кой като пазач, кой като техник, а ние седим пред лаптопите си на жълтите павета, пием соево лате макиато, четем статии за полиаморните бракове и любовните триъгълници между трансджендър, персийска котка и кросдресър и махаме сърдито с пръст, назидавайки "простия народ".

Краят на историята ли?

Бързах и потеглих към София.

Но когато се върна, ще занеса една бутилка на пазача.

Да пийне за мое здраве.

Даже ще я оставя и няма да кажа от кого е.

За тези добри хора аз съм господин никой.

Но въпреки това те са готови да ми помогнат.

И аз няма да го забравя.

А вие помислете добре следващия път, когато, заслепени от една дузина модни либерални комсомолци, отричащи собствения си народ,започнете да раздавате присъди и да тълкувате народопсихологията.

Помислете хубаво и погледнете в огледалото.

Обикновено глупака е не далеч, а близо.

Седи и ви гледа от стената, когато се бръснете..."