Лунна станция, ултрамодерен космически кораб, целта е Венера!

Шейсет години след космическия полет на Юрий Гагарин Москва може да се хвали с велики планове, но реалността е различна и амбицията се ограничава само до военни приложения, пише e-vestnik.

Новият руски космически кораб за многократна употреба, за който се предполага, че може да излезе от орбитата на Земята и да замени „Союз“, е променял името си три пъти от старта на проекта през 2009 г. Но „Федерация“, „Орьол“ и „Орльонок“ никога не полетяха.

„Целта е да се извърши първото безпилотно изстрелване през 2023 година. Започваме да тестваме макетите на космическия кораб“, каза пред АФП Александър Калери, бивш космонавт и ръководител на центъра за пилотирани полети на отговарящата за проекта компания, Руската космическа корпорация „Енергия“.

„Това е доста продължителен етап“, признава той в музея, припомнящ славните дни на съветското покоряване на Космоса на фона на макетите на станциите „Мир“ или „Восток“, капсулата, която извежда на 12 април 1961 г. Гагарин в Космоса.

Експертът Виталий Егоров обяснява тези закъснения с „технологични затруднения, западните санкции, насочени срещу руската космическа индустрия, и липса на финансиране“.

„Докато „Союз“ лети, няма остра нужда да се построи нов космически кораб“, каза той за капсулата, която извежда космонавтите в Космоса с редовността на тактовете на метроном.

Но от 2020 г. Русия загуби монопола върху полетите до Международната космическа станция (МКС), в конкуренция с ракети и космически кораби за многократна употреба на „СпейсЕкс“ (SpaceX), компания на Илън Мъск, наета от НАСА.

Това означава пропуснати печалби за „Роскосмос“, руската космическа агенция, при това в момент, когато проектът за тежка ракета носител „Ангара-A5“ също изостава. Идеята датира от 90-те години на 20-и век, но ракетата е летяла само два пъти, в тестов режим, през 2014 г. и 2020 г.

Друг пример е модулът „Наука“, предназначен за Международната космическа станция, чието сглобяване започна в началото на 90-те години на 20-и век. Множеството аварии попречиха на извеждането му в орбита.

Москва сега планира изстрелване през юли, а Александър Калери се надява в замяна на това, че животът на станцията ще бъде удължен след 2024 г., за да може тази лаборатория да бъде полезна.

Тази поредица от разочарования не изненадва Дмитрий Рогозин, националистическият и антизападен шеф на „Роскосмос“.

Ако вярваме на думите му, „Роскосмос“ е в състояние да върне образци от Венера и да изобрети ракета, която може да направи сто курса от Земята към Космоса и обратно.

Военни метеорити

„Рогозин обещава на Владимир Путин да стигне до Луната, Марс или Венера, но всичките му обещания са за 30-те години на 21-ви век, когато нито един от двамата няма да бъде на власт“, казва бивш служител на „Роскосмос“, при условие да остане анонимен.

За наблюдателите реалността е, че няма никакви амбиции за научни проекти. „За Кремъл приоритет са военните проекти, по-конкретно, разработването на бойни ракети“, казва космическият експерт Вадим Лукашевич.

Владимир Путин хвали също при всяка възможност хиперзвуковите си ракети, които могат да ударят врага, по думите му, като „метеорити“.

Напрежението между Русия и САЩ също спъва космическото сътрудничество, което съществува от десетилетия.

Директорът на „Роскосмос“ стана обект на западни санкции и през февруари Москва отказа да издаде виза на представител на НАСА.

Руснаците също са отказали да участват в международния проект за лунна станция „Гейтуей“ (Gateway), ръководен от САЩ, чиито първи модули ще бъдат изстреляни през 2024 г.

Вместо това Русия и Китай обявиха през март съперничеща програма, без да разкрият графика и бюджета ѝ.

Междувременно, година след година ресурсите на „Роскосмос“ намаляват. Обявеното през август 2020 г. последно съкращаване от 150 милиарда рубли представлява повече от 10 процента от бюджета от 1,406 трилиона рубли (15,65 милиарда евро), планиран за десетилетния период 2016-2025 г.

За разлика от САЩ, „Роскосмос“ е предпазлив към публично-частните партньорства, от типа НАСА – „СпейсЕкс“ (NASA-SpaceX), опасявайки се, че други ще получат „бюджети и държавни договори“, смята експертът Виталий Егоров.

Към това се добавя и корупцията. Загубите, повредите и закъсненията могат също да се обяснят с присвояване на милиарди рубли.

„Едва ли има останала космическа компания, чиито служители да не са уволнявани или арестувани. Днес секторът се управлява от новодошли, без образование в областта на космическите технологии“, отбелязва със съжаление бившият служител на „Роскосмос“.