90-годишният академик Михаил Маров е хоспитализиран след като научил за катастрофата

Защо естественият спътник на Земята се превърна в желаната цел за много държави и кой ще е следващият опит, пише dir.bg.

Един от научните ръководители на космическите изследвания на СССР, 90-годишният академик Михаил Маров (на снимката), е хоспитализиран, след като е научил за катастрофата на руския космически апарат "Луна-25", съобщи РБК, като позова на учения.

"Аз съм под наблюдение. Как да не се притеснявам, това до голяма степен е делото на живота. Всичко това е много тежко. Но нищо, надявам се, че ще се справим, че ръководството на Роскосмос ще има желание, дори осъзната необходимост да повтори този експеримент" - казва Маров.

В разговор с "Московский Комсомолец" Маров заяви, че е много притеснен от провала на лунния модул: той се е надявал, че новата мисия ще бъде успешна. "Тъжно е, че не беше възможно да се приземи апаратът. За мен това беше може би последната надежда да видим възраждането на нашата лунна програма", каза ученият.

Неуспехът на престижната мисия "Луна-25" подчертава упадъка на руската космическа мощ след славните дни на съперничество по време на Студената война, когато Москва първа изстреля спътник в орбита, а съветският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек, летял в космоса, предаде Ройтерс. Неуспехът също така подчертава натиска върху руската икономика, която досега е устояла на най-строгите санкции, налагани някога от Запада. През последните три десетилетия Русия обмисляше различни варианти за полет до Луната, които бяха забавени или отложени на фона на хаоса, причинен от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалите икономически и политически сътресения.

Руската държавна телевизия постави новината за загубата на космическия кораб "Луна-25" под номер 8 в обедното издание и ѝ посвети само 26 секунди след репортаж за пожарите в Тенерифе и четириминутен материал за професионалния празник на руските пилоти и екипажи, предаде още Ройтерс.

Руските официални лица се надяваха, че полетът на кораба ще покаже, че Русия може да се конкурира със суперсилите в космоса, въпреки постсъветския упадък и огромните разходи за войната. "Системата за управление на полета беше уязвима и трябваше да бъде поправяна много пъти", каза Анатолий Зак, създател на уебсайта RussianSpaceWeb. Зак казва, че Русия също така се е насочила към много по-амбициозно кацане на Луната, преди да предприеме по-проста орбитална мисия. Руските учени неведнъж са се оплаквали, че космическата програма е била отслабена от лоши мениджъри, които са преследвали нереалистични суетни космически проекти, корупция и спад в научната подготовка в постсъветска Русия.

Луната се превърна в желана цел за държавите по света, което предизвика съвременната лунна надпревара. Държави като Русия, Индия, Китай и Съединените щати, както и частни компании, планират мисии до лунната повърхност, пише в. "Вашингтон Пост".

Целта на тези мисии е да се изследват и извличат ценни ресурси като воден лед, който може да бъде от съществено значение за поддържане на живота и осигуряване на ракетно гориво. Южният полюс на Луната, където водният лед се намира в засенчени кратери, се превърна в основна цел за такива мисии. Руската мисия "Луна-25" (която се оказа неуспешна) и индийската "Чандраян-3" (очаква се да кацне на 23 август) са опит да се утвърдят космическите амбиции и да се компенсират предишните неуспешни опити за кацане.

Китай, от своя страна, вече е постигнал значителни успехи в лунните изследвания, включително кацане на далечната страна на Луната и получаване на проби за научни изследвания.

САЩ, в рамките на програмата "Артемида", планират поредица от пилотирани и роботизирани мисии, за да осигурят трайно човешко присъствие на Луната.

НАСА е сключила договори на компании като SpaceX и Blue Origin за разработване на космически кораби, способни да кацат с астронавти на повърхността на спътник. Подновяването на фокуса върху спътника на Земята представлява значителна промяна за НАСА, чиито приоритети са се променяли при всяка президентска администрация. Програмата "Артемида", подкрепена от администрациите на Тръмп и Байдън, има двупартийна подкрепа в Конгреса. Тя има за цел да изпрати първата жена и цветнокож на Луната и да се противопостави на лунните амбиции на Китай. Изразяват се опасения относно поведението на държави като Китай на Луната, особено по отношение на добива на ресурси. За да се гарантира прозрачност и да се установят правила за мирно изследване на космоса, НАСА и Държавният департамент разработиха споразуменията "Артемида", припомня в. "Вашингтон Пост". Около 30 държави подписаха споразумението, като се ангажираха да споделят научните открития и да създадат зони за безопасност на лунната повърхност. Русия и Китай обаче не са сред подписалите ги страни, което повдига въпроси относно техните намерения и поведение, пише изданието.

Засилената лунна дейност предлага възможности за сътрудничество, изграждане на капацитет и научен напредък, а нарастващият брой държави, които отиват на Луната, не само увеличава компетентността, но и укрепва международното сътрудничество в научната общност. Следващото десетилетие ще е многообещаващо за изследването на Луната и за установяването на устойчиво човешко присъствие на Луната.

Междувременно индийската организация за космически изследвания (ISRO) съобщи за успешно снизяване на орбитата на модула за кацане на космическия кораб Chandrayaan-3. Спускаемият апарат, състоящ се от спускаемия модул "Викрам" и роувъра "Прагян", се очаква да кацне на лунната повърхност вечерта на 23 август. "В резултат на втората и последна операция по деблокиране (намаляване на скоростта) орбитата на модула за кацане беше успешно намалена до 25 км х 134 км. Модулът ще премине вътрешни проверки и ще изчака изгрева на слънцето на определената площадка за кацане. Очаква се спускането да започне на 23 август около 17:45 ч. по Гринуич", се казва в изявление на ISRO.