Много българи се чудят дали ще доживеят да видят магистралата завършена

На 4 октомври 2024 година се навършват 50 години от началото на строителството на автомагистрала "Хемус" - една от най-важните пътни артерии в Северна България. Кръстена на древното име на Стара планина, магистралата е проектирана да свързва София с Варна, преминавайки през сърцето на страната.

Историята на "Хемус" започва още през 1971 година, когато на Х конгрес на Българската комунистическа партия (БКП) е взето решение за изграждане на автомагистрален пръстен на България. Този амбициозен проект включва три основни магистрали: "Хемус" в Северна България, "Тракия" в Южна България и "Черно море", свързваща последните две по морското крайбрежие.

След три години на предварителни проучвания и подготовка, на 4 октомври 1974 година официално започва строителството на "Хемус". Първата копка е направена от Тодор Живков, тогавашен председател на Държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП, край село Яна в Софийско. Този ден бележи не само началото на "Хемус", но и на автомагистралното строителство в България като цяло.

На церемонията по започването на строежа, заместник-министърът на транспорта Стамен Стаменов подчертава значението на проекта: "Автомагистралният пръстен, чиято дължина е повече от хиляда километра, ще се състои от трите магистрали Хемус - от София до Варна, Черно море - от Варна до Бургас и Тракия – от Бургас до София."

В своето слово Тодор Живков отбелязва историческото значение на момента: "За първи път в многовековната история на България започва да се изграждат автомагистрали". Той подчертава важността на проекта за икономиката, туризма и обслужването на населението.

Строителството на "Хемус" продължава през следващите десетилетия, с постепенно удължаване на трасето. През 1983 година е завършен участъкът от Девня до село Млада гвардия, добавяйки нови 17 километра към магистралата. Строителите от варненския район на управление "Пътни строежи" се отличават не само с качествена работа, но и с икономично използване на ресурсите, реализирайки допълнителна печалба от 260 000 лева чрез икономии на горива и материали.

АМ "Хемус" (18 август 1983) Строежът на магистрала "Хемус", нейната най-трудна отсечка - от "Витиня" до "Правешки ханове" навлиза в своята последна фаза. На най-високия виадукт "Бебреш" на магистралата голяма част от монтажните работи се извършват с хеликоптер МИ-8 от специализирания отряд за авиоуслуги - строително монтажни работи с база Пловдив. Хеликоптерът с командир Запрянов дневно налива около 100 тона бетон на най-високите носещи греди на виадукта. На снимката: Моменти от работа на хеликоптера. магистралата. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов 83-2463-12

До 1990 година общата дължина на "Хемус" достига 50 километра, с въвеждането в експлоатация на участъка между селата Ветрино и Млада гвардия. Строителите прилагат иновативната технология на "грапавия асфалт с набита фракция", която прави пътя по-устойчив и безопасен за моторните превозни средства.

Значителен напредък е отбелязан през 1999 година, когато тогавашният министър-председател Иван Костов открива нов участък на 48-ия километър на магистралата. Този етап включва трасето от 44-ти до 49-ти километър и рехабилитиран участък до 66-ти километър между Правец и Ябланица. Особено впечатляващ е тунелът "Правешки ханове" със средна дължина 871 метра и два виадукта, като най-високият стълб на виадукта достига 93 метра.

При откриването на този участък, премиерът Иван Костов отбелязва: "Не вярвах, че ще успеем да спазим срока за предаване на обекта преди Коледа". Той подчертава способността на българските строители да работят "евтино, качествено и в срок", като сравнява разходите за строителство с тези на водещи европейски фирми.

Днес, 50 години след началото на строителството, автомагистрала "Хемус" все още не е завършена. С проектна дължина от 418 километра, тя е планирана да бъде най-дългата автомагистрала в България. Към момента са завършени и се използват 191 километра от нея, което дори не е половината дължина на аутобана. Ремонтите по виадукти, мостови съоръжение и амортизирани участъци са ежегодни. За обновяването на тунелите може да се напише цяла книга.

Много българи се чудят дали ще доживеят да видят магистралата завършена.