Това стана ясно от доклад, огласен на заседание на Областния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси

Домашното насилие и защитата на пострадалите, както и развитието на образователната медиация в Русенско бяха сред разгледаните теми по време на провелото се днес заседание на Областния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. То беше водено от областния управител Данаил Ковачев, който подчерта значението на двете теми за обществото. Според него борбата с домашното насилие трябва да продължи да е водещ приоритет както за държавната, така и за местната власт. Въпреки нарастващото внимание, което се отделя на този въпрос, насилието над жените продължава да бъде широко разпространено на всички равнища на обществото и засяга всички държави-членки на ЕС. Съветът на Европа счита, че между 20% и 25% от жените в Европа биват подложени на физическо насилие поне веднъж през живота си в зряла възраст, а повече от 10% от тях са жертви на сексуални злоупотреби с употреба на сила. Данните за всички форми на насилие над жените достигат 45%. Оценката на мащабите на домашното насилие, което е най-често срещаната форма на насилие, показва, че от 12% до 15% от жените в Европа на възраст над шестнадесет години са жертви на домашно насилие. Според научно изследване броят на смъртните случаи в ЕС, свързани с домашното насилие, е близо 3 500 годишно – повече от девет на ден, като приблизително седем от жертвите са жени. По време на срещата управителят на Сдружение „Център Динамика“ Деана Димова представи постигнатото до момента по проект „Партньорство с кауза“, реализиращ се от Сдружение „Център „Динамика“ – Русе съвместно с Клуб „Отворено общество“ – Русе и Областната администрация.

Проектът отразява нуждата от противодействие срещу насилието, основано на пола сред уязвими групи чрез развитие на устойчиви модели за взаимодействие и овластяване с цел превенция на насилието и насърчаване на търсенето на помощ и подкрепа, казаха от Областна администрация. Фокусът на проекта е поставен върху ненасилието над ромските жени. При изпълнението на проекта се проучи опитът на редица европейски страни в тази сфера и се проведоха множество обучения. В тях се включиха над 640 души от областта, като близо 40% от участниците в информационните срещи по Закона за защита от домашното насилие са били подрастващи. Не на последно място благодарение на проекта са дадено конкретни мерки с препоръка за включването им в релевантни областни и общински стратегически и планови документи за интеграция на ромите в региона. Сред дейностите, които са предложени е организирането на мащабни информационни кампании сред уязвимите групи, както и по-честото предоставяне на специфична информация на професионалистите, които работят с ромските общности за оказване на адекватна защита и подкрепа. Колкото до работата на мобилни екипи при случаи на домашно насилие в ромските общности, те дават възможност на жертвите да получат подкрепа близо до себе си, без да се откъсват от средата си, да дават средства за пътуване и да обикалят от една институция към друга.

Що се касае до образователната медиация, Мая Михайлова от Сдружение „Българо-Румънски трансграничен институт по медиация“ представи в детайли свършеното в рамките на проект „Мониторинг на политиките за образователна медиация и анализ на ефективността на образователните медиатори в Област Русе“. Неговата цел е да подобри прилагането на политиките за приобщаващо образование и образователна интеграция чрез граждански мониторинг на образователната медиация и образователния медиатор в Русенско. През изминалата година такъв мониторинг е бил направен в Професионалната гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“, както и в 4 основни училище от областта. Две от тях са в Русе – „Алеко Константинов“ и „Братя Миладинови“, както и в „Св. св. Кирил и Методий“ в Полско Косово и „Неофит Рилски“ в Копривец. Освен че е осъществен подобен мониторинг, е постигнато подобрение на взаимодействието между представителите на институциите на регионално и местно ниво, отговорни за изпълнението на политиките за приобщаване и образователна интеграция. В рамките на проекта е бил изготвен и наръчник с добри практики, който е разпространен сред всички заинтересовани страни. Съществена част от проекта е било и провеждането на обучителни семинари и обществени обсъждания. Интересен факт е, че в края на 2021 г., Българският хелзинкски комитет присъжда наградата „Човек на годината“ на българските образователни медиатори. Сред причините за наградата е ролята им по време на трудностите в ученето около пандемията от Ковид 19, включително и преди да имат достъп до защитни облекла; убеждават над 60% от родителите на деца от уязвими групи в безопасността на тестването за COVID-19, с цел връщане присъствено в училище.