Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!

Това пише в обръщението на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, предаде кореспондентът на БГНЕС във Велико Търново.

Документът беше приет единодушно с 211 гласа „за“ от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.

Публикуваме пълния текст на обръщението на 44-ото Народно събрание:

„Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно събрание отдава почит и признание на делото на нашите предци, които преди 140 години на Учредителното събрание положиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развитието и просперитета на Третата българска държава.

Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за свобода и църковна независимост и строители на съвременна България. С вижданията си за устройство на възстановената държава т. нар. консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и определените за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков слагат началото на политическия дебат – емоционален и ожесточен, но и ползотворен и градивен. Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел – да съградят модерна, независима и просперираща България.

Те проявяват политическа воля и приемат не както предвижда Берлинският договор „органически устав“, а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава.

Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, осигурява условия за развитието и възхода на България и гарантира основни права и свободи за гражданите; категорично забранява робството и съществуването на съсловия; прокламира свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна собственост и всеобщо избирателно право за навършилите 21 години избиратели.

Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес, като неотменна част и от съвременната българска Конституция.

Депутатите от Учредителното събрание с чест и достойнство изпълняват своята историческа мисия и полагат устоите на българската държавност. С делата си те доказват, че са възрожденци, но и държавници. Благодарение и на тяхната дейност България получава възможност да се върне на картата на Европа като част от модерния, демократичен и цивилизован свят.

Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното действие – се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава. Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи.

Отмяната на основни конституционни принципи, какъвто е този за разделението на властите, е последвано от установяване на еднолични режими на управление. Неслучайно годините на национално развитие и възход се свързват с времето, когато Конституцията действа в своя пълен обем.

За наша гордост и национално достойнство българският народ сам, без чужда помощ и по своя воля осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и провъзгласява Независимостта на България, която за кратко време се превръща в една от най-силните и проспериращи държави на Балканите. Днес България е демократична държава, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.

Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.

В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо.

Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи.

Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!

Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа“.

Поклон пред историческото дело на учредителите!"