Според правилата на Евростат в една и съща година /2021 г./ във всяка страна членка се провежда преброяване на населението и жилищния фонд.

Тъй като отговорът на въпроса за националността на всеки преброен е задължителен, това е един от шансовете да се разбере колко точно българи живеят в чужбина в момента.

Когато се говори за българите в чужбина, в публичното пространство се споменават най-различни числа, които рядко почиват на официални данни, пише 24 часа.

Чуждите статистики например показват, че за последните 30 години постоянно пребиваващите в чужбина българи са около 1,1 милиона.

Но първо – става въпрос само за хората, които са българи по националност. Потомците на българите, заселили се в чужбина сега, едва ли ще имат отметка “българин” в личните си документи, както не се водят българи и потомците на хора, емигрирали преди десетилетия.

И второ – тези данни са само за ЕС. Резултатите от преброяванията в държави от други континенти рядко достигат до България. Затова някои политици си позволяват да говорят за 11, дори за 15 милиона българи по света, но няма кой да ги опровергае с достоверни данни.

Според НСИ например за същите тези 30 години – между 1984 и 2016 г., България е напусната от 1,85 млн. български граждани.

И според изчисленията излиза, че 52% от намалението на населението на страната през този период се дължи на отрицателния естествен прираст, а другите 48% – на нетната емиграция.

Нетна емиграция е броят на хората, който се получава, като от напускащите страната се изваждат тези, които се завръщат в нея. Според последния годишник на НСИ, който е за 2017 г., броят на напусналите България през тази година е бил 35 хил. души, а броят на завръщащите се – 25 хил. души. Т.е. нетната емиграция е била само 10 хил. души.

През последните години тя непрекъснато намалява и според много специалисти скоро ще се стигне до момента, в който ще стане нула.

“Въпрос на хипотези е, но ако говоря като експерт, а не като председател на НСИ, очаквам в близките години този баланс да стане положителен. Т.е. колкото човека напускат България, толкова и да се връщат. Може би ще стане в рамките на около 5 години”, каза председателят на НСИ Сергей Цветарски, предаде “24 часа” 

Това е реално да се случи според него, защото зависи изцяло от мерки, които политиците могат да вземат, например да направят страната по-привлекателна за живеене и това да продължи достатъчно дълго време.

Много по-трудно е според Цветарски да се управлява раждаемостта, която си е лично решение на човека и никой не може да оказва влияние върху нея.

Колкото до самата раждаемост, около нея също има много митове. По-ниска от сегашната раждаемост в България според данните е имало през 1997 г.

Тогава е достигнато дъното на кризата и българите по всяка вероятност са реагирали с временното отлагане на тези лични планове.

След 2000 г. раждаемостта започна да се повишава и от 1,2 промила през 1997 г. сега вече е 1,6 промила. Но въпреки всичко естественият прираст продължава да е отрицателен, тъй като смъртността е по-висока.