Две трети от българите не биха станали приемни родители, дори и да получат добро заплащане от държавата.

Изводът е от национално изследване, по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.

53% от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, предава NOVA. Най-висока е подкрепата сред висшистите, които не виждат по-добра алтернатива.

„Това е един от акцентите в проучването. Другото по-важно е, че 17% от хората смятат, че децата се изпращат за приемна грижа заради финансова безизходица на биологичните родители”, коментира социологът Евелина Славкова. 

Децата най-често се извеждат заради риск в семейството. „Рискът не е финансов, а от насилие, неглижиране или липса на капацитет. Изследването показва неразбирането на този проблем, а това идва от факта, че той никога не е дискутиран разбираемо за хората”, допълни председателят на НАПГ Мирослав Долапчиев.

Всеки шести българин би станал приемен родител ако получава заплата за това.

„Заплатата е издръжката за детето. Така беше зададен въпросът при проучването. 16 % от българите са съгласни да станат приемни родители при такива условия. Това отново са хората с по-високи доходи, над 39 години – ориентирани кариерно и със семейство”, каза Евелина Славкова.

Около 140 са приемните семейства в област Монтана, приблизително толкова са и настанените деца при тях. В този край на страната приемната грижа е много добре развита и почти няма община без хора подали ръка на най-малките, които се нуждаят от дом и семейство.

Силвия Борисова е приемен родител вече 6 години. Децата, които са под нейните грижи й казват бабо, но само тя знае, че сърцето й е обединило към тях и майчината и бабината обич. По документи е приемен родител, а по душа е тяхното семейство.

„Приемната грижа за мен е едно призвание. Не може всеки да бъде приемен родител. Това, трябва да го желаеш от сърце и душа. Ние спасяваме децата, осигуряваме им едно щастливо детство”, казва  Силвия Борисова.

Ще ги наречем Иван и Пламен. Животът им като че ли започва наново преди 4 години, в домът на Силвия в берковското село Котеновци. Първо настанили по-малкия. Тогава бил почти на 3.

„Знаех, че един ден децата ще бъдат събрани. Помислете си само изоставени от родителите си и ние в един момент да ги разделим тези деца. Не мога да ви кажа каква беше първата среща, когато децата се видяха, не се описва с думи”, добавя Силвия.

Силната братска обич ги събира отново под крилото на жената. Като приемна майка на двете деца тя получава близо 900 лева заплата.

„Това е непрекъсната грижа. 24 часа сме на разположение не мога да кажа, че е удовлетворяваща. Трудно е много, но гледаме да се справяме”, споделя Силвия.

Двете момчета вече са дадени за осиновяване. Силвия е категорична, че никога не би затворила вратите на дома си за тях.