Какво да правим с децата, ако няма кой да ги гледа през лятото?

С този въпрос се сблъскват голяма част от семействата в България. И той никак не е за пренебрегване, тъй като поставя на изпитание финансовата стабилност на цялата фамилия.

Някога децата се събираха на тумби и по цял ден играеха на улицата. Нашето детство премина по прашни калдъръми, узрели джанки и непонятни за днешните хлапета игри на криеница, „стражари и апаши“ и какво ли още не.

Днес ситуацията е коренно различна. Масово в България бабите и дядовците поемат грижата за подрастващите в семейството. Родителите имат твърде малко дни отпуск, за да могат да отделят достатъчно време за да отглеждат малките. И докато те работят, някой трябва да упражнява контрол над децата. Понеже отдавна не можеш да пуснеш свободно детето на улицата. Най-малкото защото не знаеш кой ще го заговори, какво ще му каже, къде ще го заведе. Да не говорим, че уличният трафик е толкова интензивен, че дори възрастен човек се затруднява да пресече на пешеходна пътека.

Времената се промениха

Да, но въпросът с това какво да правим с децата през лятото, когато не са училище виси с пълна сила. Ако питате подрастващите, те мигновено ще ви заявят, че искат да ги оставите в къщи по цял ден. Необезпокоявано да се зомбират пред компютъра или телефона. Днешните млади хора нямат нужда от масови прояви, за да се почувстват добре, както техните родители навремето се събираха на големи групи. С настъпването на ваканцията, семействата, в които няма баби и дядовци, изпадат в ужас. Защото отлично знаят какво следва.

Вариантите са няколко. Ако решат да ги заведат на частна занималня, каквито има в изобилие, това ще им коства поне 600 лева за две деца на месец. Сметката е проста – средно цените варират между 10 и 12 лева на ден за едно хлапе. Ако трябва и да обядват, това оскъпява услугата с поне 3 лева дневно. Т.е. 280 лева месечно за едно дете. Ако трябва и двете деца да посещават лятната занималня, родителите ще се наложи да отделят 560 лева общо. Значи, единият родител трябва да работи само за да плаща „спокойствието“ децата да бъдат под контрол в занималня.

Друг вариант е, ако имате по-голям тийнейджър в къщи, да помага в грижите за своето братче или сестриче. Тук обаче директно попадате в графата „престъпници“ защото според Закона за закрила на детето, родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст. В Наказателния кодекс родителите носят наказателна отговорност – лишаване от свобода до 3 години - ако оставят детето си до навършване на 18 години без надзор и достатъчна грижа. Уточнявам още, че в България по закон дете е всеки, който не е навършил 18 години. Значи – ако трябва по-голямото хлапе да гледа по-малкото, сте в нарушение на два закона!

Друг помощник в грижите за подрастващите през лятото може да бъде и професионална детегледачка. Само дето тя ще струва още по-скъпо на семействата и от занималните.

Ако се примолите на приятели и съседи да наглеждат малките ви, пак е малко неудобно. Хората си имат свои грижи и едва ли им е до вашите деца, които са сериозна отговорност. Да гледаш чуждо дете, не е по силите на всеки.

Има семейства, в които единият родител си взема неплатен отпуск през сезона на ваканцията. Но колко работодатели ще са „щастливи“ техни служители да липсват с месеци от фирмата?

Така се оказва, че българските семейства са подложени на сериозно изпитание на нерви, сили и пари, за да се справят с малките в дома. Ако нямат помощник баба, дядо или друг възрастен, те или трябва да фалират семейния бюджет или да са в тотално нарушение на законовите уредби.

Как тогава да се справим с този проблем?

Ами – спасявайте се кой както може. Това е положението у нас!