На 11 март се навършват 110 години от смъртта на Драган Цанков.

Сложна и противоречива личност, свикнал да плаща данък и на политика, и на страсти, той остава един от най-ярките български политици. "Почти всяка поява на Драган Цанков на българската политическа сцена е нейде на ръба на скандала" – така Тончо Жечев определя поведението му. Драган Цанков развива истинска законодателна дейност. Най-интересните и най-хубавите закони в България са създадени от неговото правителство.

Историкът Методи Петров д-р Калинка Анчова от Държавния архив разказват повече в звуковия файл. Записът от Златния фонд на БНР е подбран от редактора Светлана Тодорова.

Драган Цанков е български политик и почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България (7 април – 10 декември 1880 г.) и седми министър-председател (19 септември – 11 юли 1884 г.). Той е народен представител в Учредителното, I Велико народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880 – 1881 г.), IV (1884 – 1886 г.), X (1899 – 1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902 – 1903 г.) Обикновено народно събрание. Председател на XII Обикновено народно събрание в периода 22 април 1902 – 21 август 1903 г.

Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е роден на 28 октомври (9 ноември – нов стил) 1828 г. в гр. Свищов в богатото семейство на Киряк (Гика) Цанков и Кирияка х. Ангелова. Първоначално учи в родния си град при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а после в Априловското училище в Габрово и в Елена при Иван Момчилов. През 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария, а от 1847 – в Киевската гимназия. От 1848 до 1850 г. е учител в българското училище в Галац – Румъния. През 1851 г. заминава за Виена при по-големия си брат Антон, учи в университета, където през 1852 г. издава българска граматика на немски език. Междувременно избухва Кримската война (1853-1856) и Драган Цанков се връща отново в Свищов и се включва в ”Тайното общество” на Раковски за подготовка на въстание.

Неуспехите на Русия във войната го насочват към търсене на помощ от западните държави. През 1854 г. той се установява в Цариград и става учител в католическото училище в Бебек (квартал на Цариград). С помощта на български търговци създава ”Община на българската книжнина” и сп. ”Български книжици”. През 1857 г. открива и печатница в католическия манастир ”Сент Бенедето”, където в продължение на 3 години отпечатва над 30 книги на български език и 3 периодични издания.

Още в Свищов като ученик Цанков се увлича в борбата срещу гърцизма и заменя гръцкото си име Димитър с българското Драган. По българския църковен въпрос обаче Цанков се ориентира към католицизма. С помощта на католическата мисия в Цариград през 1859 г. започва да издава в. ”България”, който води силна пропаганда против гръцката патриаршия.

Най-висока точка е мисията му в Рим на 14 април 1861 г. и ръкополагането на Йосиф Соколски за български католически архиепископ. Успехът на унията обаче е краткотраен. Скоро Йосиф Соколски е отведен в Русия и много от униатските свещеници се отказват от католицизма. Разочарован от движението, за кратко време Драган Цанков става учител в Трявна. После се връща в Цариград и се оженва за Радка Попстанчова, която ражда дъщеря му Недялка.

Драган Цанков заема различни служби в страната. В Русе работи като адвокат и учител, ръководи просветното дело, основава читалище ”Зора”. През периода 1874-1876 г. е отново в Цариград, избран е за екзархийски съветник, редактира сп. ”Читалище” и е учител в българско училище.

След Априлското въстание 1876 г. Драган Цанков заедно с Марко Балабанов са изпратени от българите в Цариград да защитят българските интереси в Лондон, Париж, Берлин, Рим, Петербург, Москва и Виена. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 служи в гражданската канцелария на княз Вл. Черказки и е назначен за вицегубернатор на Свищов.

След Освобождението Драган Цанков се включва активно в политическия живот като един от видните водачи на Либералната партия. Участва в Учредителното народно събрание 1879 г. и се стреми да придаде демократичен характер на Търновската конституция. Той е избиран за народен представител в І, ІІ, ІV, Х и ХІІ ОНС.

Драган Цанков е третият поред министър председател на Княжество България и първият, който съставя кабинет от Либералната партия. Неговото либерално правителство свършва извънредно много работа по административното и икономическо устройство и развитие на държавата. Страната е разделена на общини, околии и окръзи. Започва сеченето на български монети. Одобрен е план за националната железопътна мрежа. Приети са избирателен закон, закони за съдилищата, за заселване на изоставените земи и др.

Твърдата политика на Драган Цанков по строежа на железниците и Закона за народното опълчение довеждат до конфликт с княз Александър I Батенберг. На 28 ноември 1880 г. князът назначава за министър-председател Петко Каравелов. В това правителство Драган Цанков става министър на вътрешните работи – през ноември и декември 1880 г.

По време на Режима на пълномощията на княз Батенберг (1881-1883 г.) Драган Цанков се обявява за връщане на Търновската конституция, за което е интерниран във Враца (1882). През 1883 г. за втори път става министър-председател и министър на вътрешните работи в коалиционен кабинет с консерваторите. В началото на 1884 г. съставя самостоятелно правителство на умерените либерали.

След Съединението през 1885 г. Драган Цанков е активен русофил и участва в детронацията на княз Батенберг на 9 август 1886 г. Става министър на вътрешните работи в тридневното правителство на митрополит Климент.

През управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 г.) емигрира в Русия, където продължава да работи против новия политически курс и избирането на Фердинанд Сакскобургготсски (1887-1918) за българки княз. Драган Цанков се завръща в България през 1895 г. и основава Прогресивно-либералната партия с ярка русофилска насоченост. След 1887 г. се оттегля от ръководството на партията. По време на самостоятелното управление на тази партия (1901-1903) е председател на Народното събрание.

Драган Цанков умира на 11 март 1911 г. в София. Въпреки противоречивите си възгледи и действия, той е един от най-видните български политици, общественици и книжовници.