Цялото семейство на зверски убитата през 2013 г. Стефка Маджарова избяга завинаги от България, след като не можа да я погребе цели 105 дни заради скандално мудно разследване.

От "168 часа" научихме, че от една година майката, бащата и братът на момичето живеят и работят в Лондон.

Не е ясно дали там са продължили земеделския бизнес, който са имали и в България. Пред своя адвокат Станимир Вълчев те споделили, че имат нужда да заминат някъде, защото спомените от фаталната вечер ги преследвали всеки ден. Знаели, че няма как да се преживее случилото се, но работата и животът на друго място щели да ги разсеят.

Николай и Стоянка Маджарови се занимавали с отглеждането и производството на зеленчуци и плодове, които след това продавали на големи хранителни вериги. В България и двамата работели къртовски, за да изхранват двете си деца, без да се оплакват колко им е тежко и да искат помощ.

Преди 3 години обаче семейството преживява най-голямата трагедия в живота си, след като от силна ревност приятелят на 18-годишната им дъщеря Владимир Костадинов я преби и удави във водите на селския канал. От този момент мъжът и жената съсредоточили цялото си внимание и всички останали им сили да бъде вкаран причинителят на смъртта на дъщеря им в затвора. Убийството било само една част от това, което им се налагало да изживеят тогава.

Изникнал и неочакван и необясним за тях проблем с погребването на тялото на детето им. "Приблизително четири месеца, 105 дни, трупът на Стефка Маджарова е стоял за експертиза в хладилна камера в Съдебна медицина. Погребаха я чак на 106-ия ден. Представете си какво е това за един родител. Всеки ден, всяка една минута е изглеждала като безкрайна за тях и сина им", разказа адвокатът на семейството Станимир Вълчев. Заради жестоките наранявания по лицето Стефка бе погребана на 21 септември 2013 г. в затворен бял ковчег, отрупан в любимите й лилави цветя. За последния й път родителите я обличат в абитуриентската й рокля.

Цялата тази трагедия е можело да бъде предотвратена, ако в по-ранен етап Стефка и най-близките й хора са обърнали по-сериозно внимание на агресията от страна на Владимир. Пред приятелки момичето споделяло, че държанието на Владимир не я плашело и мислела, че той съвсем скоро ще спре да я притеснява.

"Спомням си, че тази история ужаси всички в Пловдив. Случи се малко след завършването и бала на Стефка. Цялото училище "Св. св. Кирил и Методий", в което учеше, беше в траур.

"Тя беше добро и скромно момиче. Никога не повишаваше тон на никого и се държеше добре с всички. Не желаем да говорим вече за случилото се. Нека я оставим да почива в мир." Това разказа Иванка Кунчева, приятелка на убитото момиче.

Стефка Маджарова се запознала с Владимир Костадинов, докато била на гости на баба си в Ивайловград през лятото. Малко след това на рождения си ден го представила и на родителите си. Няколко месеца по-късно Владимир потърсил работа при бащата на Стефка, който имал земеделски бизнес.

Бащата го подкрепил, но много скоро разбрал, че той притеснявал дъщеря му по телефона и в интернет и дори си позволявал да ходи в нейното училище в Пловдив.

Поради тези причини през май 2012 г. той го уволнил, но и това не спряло Владимир. Дори когато момичето си намерило нов приятел - Пенко Ламбрев от Кричим, Костадинов продължавал да я търси всеки ден, за да я пита с кого е и къде се намира.

При една от срещите им до тях се приближил Владимир и директно започнал да се кара на Стефка. Момичето дори се оплакало няколко пъти и на новото си гадже от него.

Година по-късно Владимир отишъл при бащата на момичето, молейки го отново да го вземе на работа, защото нямал пари. Бащата на Стефка го съжалил и отново го взел, като дори му дал своя служебен "Опел Корса". Точно с тази кола ревнивият Владимир проследил Стефка и Пенко в нощта на убийството. Той бил безнадеждно влюбен в нея и не спирал да я бомбардира с есемеси, в които наричал новото й гадже "див селянин".

"Трябва да помислиш малко, защото си жена, а не курва. Аз съм човекът, който те обича и дава всичко за теб", пишел й още Владимир.

Вечерта на 12 юни обаче зарязаният млад мъж не се задоволил само с изпращането на гневни съобщения.