Манастирът „Света Петка“ в Перник е новият дом на Румяна Борисова

Монахиня Павла, известна преди като Румяна Борисова, дългогодишен кореспондент на централен ежедневник, днес служи в манастира „Света Петка“ в град Перник. Нейната необикновена житейска трансформация от динамиката на журналистиката към тишината и духовността на монашеския живот е пример за вътрешна сила и вяра.

Манастирът „Света Петка“, където сега тя отдава живота си на служение, има древна и мъчителна история. Според преданията, последният път, когато на това място е имало манастир, е било през 1393 година. След това Османското нашествие го унищожава, оставяйки го в руини. Векове наред местната общност пази паметта за това свято място, което сестра Павла смята за истинско чудо.

„Това място е удивително. От 1393 година не е имало манастир, но то остава в съзнанието на хората като свещено. Това е част от историята, която не мога да спра да се удивлявам“, разказва сестра Павла.

Мястото на манастира в местността „Калугерски дол“ е обвито в легенди. Говори се, че след разрушението на манастира, кръвта на сто убити монаси оплискала камъните, които и до днес пазят червеникави следи. За Монахиня Павла, това мъченичество придава святост на мястото и именно тази връзка с историята я е привлякла към него още преди да стане монахиня.

Решението да се посвети на монашеския живот не е взето лекомислено. „Нищо не ми е липсвало, нищо страшно не ми се е случило, за да предприема тази стъпка. Това е призвание, Божия промисъл, който ме е призовал да служа и да поема молитвената отговорност към много хора“, споделя тя.

Пътят към манастира в квартал „Калкас“ не е бил лесен. „Когато получих назначение тук, не го приех радушно. Мислех си, че няма манастир, а само поляна и руини. Но с времето осъзнах значимостта на това място и важността на службата тук“, разказва сестра Павла. Тя не приема веднага монашеското си име Павла, но с времето и вярата ѝ се укрепват, а тя се посвещава изцяло на новия си живот.

Монашеският живот в „Света Петка“ е изпълнен с мир и разбирателство, които са рядкост в съвременното общество. „В манастира няма агресия и отчуждение, както често се среща в ежедневието. Тук хората са кротки и смирени, и това е мястото, където любовта към ближния е водеща“, казва тя.

Монахиня Павла мечтае да създаде място в манастира, където хората могат да се събират, да общуват и да намират утеха и спокойствие. „Най-голямата ми мечта е да направим един масивен навес, под който хората, независимо от възрастта, да могат да се събират и да общуват“, споделя тя.

Тя отбелязва, че все повече млади хора търсят връзка с Господ и идват в манастира, за да задават въпроси и да намират отговори, които не могат да намерят другаде. „Въпреки че има много литература и информация онлайн, живият контакт с духовник е незаменим“, подчертава тя.

В края на деня, Монахиня Павла се моли за мир и разбирателство, вярвайки, че любовта към ближния и към врага е ключът към по-добър и по-щастлив живот. „Когато обичаш – живееш по-лесно и по-щастливо, и постигаш това, към което се стремиш“, заключава тя.