Наричат ги кубинки, защото за пореден път сме лепнали прибързан етикет на нещо, което не е съвсем такова, каквото изглежда на пръв поглед. Сега ще обясним за какво става въпрос.

Кубинката представлява висока военна обувка, която обхваща глезена здраво и има дебела гумена подметка с характерен грайфер. Съвременният вариант, който познаваме, е така наречения jungle boots, разработен специално за войната за Корея от американците. В последствие jungle boots се използва и във Виетнам и това се оказва най-удобната бойна обувка въобще. Този тип обувка вече е била изпробвана през 50-те години и от израелската армия. Така че е подходяща за всички терени. Нейните корени са още от Първата световна война, когато се появяват „пършинг" обувките, кръстени на генерал Джон Пършинг, известни още и като окопни обувки. Разработени били специално да пазят краката на войниците в студената кал на окопите.

През Втората световна война въоръжените сили на противниците носят или ботуши в съветски вариант, или вермахта, или ниски обувки - американците и англичаните. Само десантчиците имали по-различни боти.Те обаче се оказали много практични в пресечени терени. И така започва победният ход на този тип военна обувка. След Втората световна война руснаците и подчиненият им Източен блок продължават да се придържат към ботуша, докато американците са минали тотално на jungle boots и снабдяват въоръжените сили на цяла Централна и Южна Америка с подобни чепици.

Какво се случва през това време в България?

След Втората световна война българската армия према униформа, която е взаимствана от Червената армия. Старите униформи от царско време отиват на боклука, започва носенето на куртки със затворена яка от целия военен състав, наречени гимнастьорка, а на краката - ботуши. През 1965 година обаче най-после се състои реформа в униформата на армията ни и ботушите и гимнастьорките отиват в историята. Тогавашният военен министър Добри Джуров много харесал високите, обхващащи глезена обувки на кубинската армия и ги въвел за офицерите. Така се появило името кубинки. Но това съвсем не са оригинални кубински обувки, те са американски. Кубинските революционери са се сдобили с тях след нападение на казарми или от самия производител, тоест САЩ.

Така в българската армия, част от Варшавския договор, се промъкват американски обувки. След 1981 година цялата ни армия е с кубинки, защото преди това, както споменах, само офицерите са ги носели. Името обаче си остава. Кубинката си е кубинка и до днес. В момента няма армия в света, която да не носи кубинки, но никой друг, освен нас, не ги нарича кубинки, най-малкото самите кубинци. Съветската армия до края на съществуването си използва ботуши. Едва след разпадането на СССР приема военните ботинки. На руснаците обаче и през ум не им минава да ги наричат нито на бившия си противник, нито на дребния си карибски съюзник. Ние сме единствените, които отдават значимото на Америка. Е, на Куба, но пак е нещо.