Непосредствено след Рождество Христово, според народните вярвания, започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление (Йордановден) – 6ти януари.

Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3 часа сутринта).

От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди начовека. Народът ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народното поверие от главата до предните си крака каракоджолото има човешки черти, а другата половина на неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай Боже той да е на път, то караконджолото го възсядал. Той не напуска човека, докато не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята сила.

Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека караконджоло, те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и др. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновения човек.

За да се съхранят именно от злите духове нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в която преди това са били сложени въглени от Бъдника. Така, че караконджолото и другите лоши сили не са могли да ги нападат.

Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.