Сръбски ловец застреля афганистанец вместо дива свиня.

Близо до българската граница, малко преди полунощ. Сръбските граничари само установили смъртта. Нашите - спали. Или никакви ги нямало, пише Ана Павлова във Всеки Ден.

Какво ли да правят на пост наистина - че той проблемът с мигранните у нас е овладян. Мигранти няма, намаляват, ловим ги (справка - МВР). Този афганистанец сигурно е бил като покемон - невидим, прескочил у сръбско.

Но да погледнем над легендатата на сръбската държава - ловец уби мигрант.

Всеки, който разбира ще ви каже, че бракониерството в пограничните райони си е живо самоубийство, особено през нощта. Всеки, който е ходил на лов също ще допълни, че недоубитият глиган е най-смъртоносното животно по тези ширини.

Тоест - среднощният лов на диви свине не е добра идея, освен ако не се ползва за прикритие на друг лов - този на мигранти. Сръбският Динко обаче пуца. Не е чул за свинските опашки като средство за задържане, както прави ямболския бек.

Сега държавата Сърбия прави всичко, за да изкара историята инцидент. Вероятно ще успее. Вероятно ще има и подкрепа. Само преди седмица Сърбия поиска съвместни екипи със съседите, които да ни пазят от нашествие. Вчерашната случка идва след като ние май се поослушахме за този вариант.

В Сърбия толерантността не е най-висшата ценност. Вероятно съдът им ще прецени, че ловецът е застрелял мигрант в храстите по непредпазливост, а самият афганистанец е нарушител. Какъвто на практика е. Няма да има обвинения - такива, каквито към българския граничар, който уцели друг афганистанец, нахлул с група от Турция.

За да успокоя всички правозащитници и пазители на нелегалните, прескачащи огради, ще отбележа, че аз не съм „за" убиването на мигранти вместо диви свине по границите.

Но не съм и „за"  разградения двор и бавното, не толкова неусетно нашествие. На хора без имена, без документи, без лица, без следи, без отпечатъци, понякога с пояси, които убиват.

Световната игра с бежанците си има и ниски разклонения, които не са склонни да си изпуснат далаверата дори на фона на апокалиптичните прогнози с хора, висящи по оградите на границите (където ги има). Дали утре ще страдаме и ще бъдем принудени да се разделим с това, което смятаме за цивилизация - днес няма значение. Бизнесът си е бизнес. Едни хора трябва да вземат едни пари. 

Може би Балканите са единни само, когато става дума за далавера. Такива сме си. При какви условия можете да си представите Турция, България и Сърбия да се разберат? Разбира се, че каналите - вчера за гориво, после за наркотици и цигари. 

Днес за бежанци - този толкова печеливш бизнес на служби и техните галеници. А под тях - обикновени престъпници, заети с реализацията на физическото прескачане на границите. Нали никой няма съмнение, че т.нар. бежанци всъщност не се лутат неориентирани из два континента, докато стигнат заветната цел? И само 10% от тях са сирийци, които бихме могли да наречем бежанци. 

Та в тоя дух пак да питам - родният граничар къде е бил? Мястото, на което сръбските колеги или ловци (повярвайте, на което искате) са гръмнали мигрант е на броени километри от това, което те трябва да охраняват? 

Ето и продължението: тази случка, освен страшна жал сред НПО-тата, ще предизвика малко напрежение. Сърбите ще кажат колко много мигранти минават през България и как трябва да си ги спираме, ако не искат да ги гърмят на тяхна територия. 

Турците вече намекнаха, че Европа не си изпълнява ангажиментите, не им е платила нищо и току-виж пуснали няколко милиона. Мигранти, не пари. Спешна среща чака премиерът с турската страна. 

А ние? Ще се оправдаваме кой подписа договор с трафикант за легален превоз из страната. Ще обясняваме как нелегалните са по-малко („но по-агресивни"), както и че владеем положението. Ще посетим пограничните райони, може и Камерън с джипката да разходим, ако пак дойде в свободното си време.

Министърката откровено ще каже че хиляди са напуснали по собствена воля центровете за бежанци и никой не знае къде са. Бизнесът ще продължава да върви.

От цялата история обаче нека не забравяме, че сме по-средата. Между едните, които пуцат. И другите, които пускат. Да не забравяме и друго - че в общата спалня „Балкани", този по средата най-много ще го отнесе.

И няма да му е приятно. Може и да заболи.