Последиците за туристическата индустрия ще бъдат болезнени и трайни

По всичко личи, че 2022 г. ще е поредната, в която предизвикателствата пред туризма ще бъдат много повече от добрите възможности.

Войната в Украйна ще върна туристическата индустрия в цяла Европа в най-кошмарния период на ковид-пандемията, като особено уязвими са държавите, за които Украйна и Русия са основен източник на туристически посещения и приходи - България, Турция, Гърция, Полша и Румъния, пише Вероника Денизова в Bloomberg TV Bulgaria.

В предпандемичния период между 2015 и 2019 Украйна се радваше на значителен ръст в международните туристически пристигания, които достигнаха 2,5 млн. през 2019, по данни на Глоубъл Дейта. Този брой намаля с цели 71% през 2020, след като пандемията нанесе удар по индустрията на пътуванията и свободното време. Входящият туризъм в Украйна започна да показва по-уверени признаци на възстановяване през миналата година, когато страната привлече 1,2 млн. чуждестранни туристи. Освен това Украйна се превърна и във водещ изходящ пазар, като пътуванията на гражданите ѝ зад граница се увеличиха от 4,7 млн. до 9,2 млн. за едно десетилетие (2009-2019). Нарастващата геополитическа нестабилност и последвалата война доведоха до рязък спад във входящия и изходящия туризъм, който спъна възстановяването на туристическата индустрия.

Туризмът в Украйна обаче не е единственият, който ще пострада. Дестинации като България, Полша и Турция вече усещат негативния ефект, а представителите на бранша изчисляват какви загуби може да понесат от прекъсването на достъпа до водещите им пазари.

„През последните 15 години и двата емитивни пазара са сред основните, но и сред най-рисковите за българския туризъм. Добрите години за България на руския пазар бяха 2013-2014 (с относителен дял от 12%). След този период започна намаляване на посещенията на руски туристи до относителен дял от 7% през 2019“, коментира за Bloomberg Businessweek Bg проф. Стоян Маринов – преподавател в Катедра "Икономика и организация на туризма" в Икономически университет – Варна. За разлика от руския пазар, украинският се развива почти възходящо за България – стартирайки от дял от 1% през 2008 и достигайки дял от 7% от туристическите посещения 10 години по-късно.

По данни на НСИ през 2021 България е била посетена от малко над 467 000 украинци, като близо 191 000 от тях са пристигнали с цел почивка и туризъм. Посещенията от Русия са почти 135 000, като 100 000 са били с туристическа цел.

„Организираните руски туристи през миналата година бяха много малко, защото руската държава не разреши да се изпълняват чартърни полети и останаха само редовните полети, които не бяха достатъчни за осъществяване на масов туризъм“, обясни за предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria Галин Георгиев, зам.-председател на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА).

В предпандемичната 2019, която беше рекордна за българския туризъм, близо 600 000 украинци и 460 800 руснаци са посетили страната ни, голямата част от които с цел почивка. Преди началото на войната в Украйна Министерството на туризма очакваше да посрещнем поне половината от тези туристи, а при добро развитие на сезона, дори да доближим нивата преди пандемията. Сега обаче тези прогнози се преразглеждат.

Междувременно в края на февруари Руската федерална агенция по туризма (Ростуризъм) препоръча на туристическите агенции да разгледат възможността за замяна на България с други направления. Препоръката е свързана със затварянето на българското въздушно пространство за руски авиопревозвачи и ответното затваряне на руското въздушно пространство за български авиопревозвачи. При сегашната ситуация руските туристи трудно могат да посещават България с преки полети, отбелязва Ростуризъм.

„Войната и туризмът са взаимно изключващи се явления. В резултат на войната между Русия и Украйна ще се влоши значително макросредата на глобалния, европейския и в голяма степен на българския туризъм“, прогнозира проф. Стоян Маринов. „При продължаващата ковид пандемия и в условията на близък до България военен конфликт заплахите за нормален летен сезон по Българското Черноморие са големи, а благоприятни възможности липсват. Надеждата е и двете кризисни събития да приключват преди началото на лятото“, посочва проф. Маринов.

Очакванията на бранша са заради затварянето на въздушното пространство летният сезон да премине почти без туристи от Русия, Украйна, Беларус и Молдова.

„Санкциите срещу Русия скоро няма да бъдат отменени, най-вероятно полетите няма да бъдат възобновени и ще имаме голям спад на руски туристи тази година. Надяваме се поне хората, които имат имоти в България, да могат да идват“, посочва Галин Георгиев от БАТА.

„Не отписваме тотално сезона, но се подготвяме за най-лошите варианти. Ако войната продължи по-дълго, определено сезонът за някои части от бранша ще бъде близо до нулата", коментира за телевизия Bulgaria On Air Стефан Бозаджиев от Съюза на екскурзоводите в България.

Загубата на пазарите от Източна Европа не е единственото притеснение на експертите в сферата на туризма. Някои от тях предупреждават, че има вероятност европейските туристи да приемат България за рискова дестинация – заради близостта ни до Украйна.

„Заплахата е реална – военният конфликт се случва и по бреговете на Черно море. Ако се задълбочи и продължи, логично е семейства с деца, хора на средна и в трета възраст от западноевропейските емитивни пазари да се пренасочат от България към по-далечни от конфликта дестинации – Испания, Италия, Хърватия, Гърция, Турция, Египет“, обяснява проф. Маринов. Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева също признава, че има риск за имиджа на България.

„От началото на годината се наблюдаваше връщане на интереса на туристите от Великобритания, Чехия, Полша, но към момента има задържане на резервациите от тези страни предвид близостта на България до военния конфликт“, коментира тя в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Предвид надвисналите рискове страната ни ще трябва да положи големи усилия за привличане на повече туристи от съседните и западните пазари, за да спаси туристическата година. План Б може да бъде „пренасочване на предлагането към пазари като Великобритания, Германия, Полша, Чехия, Словакия и Румъния, което неминуемо ще става в „последната минута“ с промоционални оферти на ниски цени“, казва проф. Маринов. Според него не трябва да губим оптимизъм, защото за евтините дестинации винаги ще има туристи, а и западноевропейският младежки сегмент е по-малко подвластен на рискове в дестинациите. Галин Георгиев от БАТА също посочва, че западноевропейските пазари имат потенциал, предимно Германия и Великобритания, които през последните две години бяха много слаби по посока България. По думите му тази година резервациите от Великобритания са тръгнали сравнително добре, но как ще се развият нещата оттук нататък е много трудно да се каже. Структуроопределящ пазар вече е и Румъния и ако нещата там се развиват положително, ще имаме не лош сезон, прогнозира Георгиев.

Известно облекчение за недостига на кадри в туристическия сектор може да дойде от пристигането у нас на украинските граждани, бягащи от войната. Страните в Централна и Източна Европа се готвят да посрещнат стотици хиляди украинци, които търсят закрила. Повечето от тези хора ще имат нужда от работни места, а българският бизнес има възможност да осигури заетост за близо 200 000 души във всички сектори на икономиката, съобщиха от Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация неколкократно изявиха готовността си да предоставят подслон и да осигурят работа на бежанците от Украйна. Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева коментира, че българският туристически бизнес вече имат опит с наемането на украински граждани и това ще помогне в настоящата ситуация. Според Стефан Бозаджиев в контекста на недостига на работна ръка е напълно възможно бежанци от войната в Украйна да се влеят в туристическия ни сектор. „Проблемите с работната ръка в сектора са от много години и на украинците, които пристигат, ще им бъде предложено да се включат в трудовия пазар. Те ще бъдат предпочитани пред някои други варианти“, посочва и Галин Георгиев.