ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ

Не съм фенка на Агент 007, но заглавието на филма много ми харесва. Днес в Пловдив имаше слънце. Птички чуруликат, полицаи патрулират и гледат незлобливо дори гражданите, които по фешън модата, въведена от ГМР, си увесват маските под брадичките. Дървета зеленеят, общо взето "Бог е на небето и всичко е наред със света".

Животът продължава. Въпреки ГМР, вътреки Генкоронавирусщаба и инструментът Божий Гешев. Изведените деца ухилени търчаха около родителите си. И си помислих колко малко трябва на човек да е щастлив. Не Малдивите и Ламборгини. Просто да сложиш нещо на масата, да си здрав и да се радваш на слънцето и въздуха.

Хората имат нужда от слънцето. Ние не сме скандинавците, свикнали на мрачното време. Напролет не само природата се събужда, но и ние. Нова надежда за нов живот.

А те се опитват това да ни отнемат. Вместо да кажат: "Заедно ще се справим, не е толкова страшно, има и излекувани. Скоро карантината ще свърши, само малко търпение. Държавата ще помогне безвъзмездо на всички. А след това всички заедно ще възстановяваме държавата и икономиката. Важните са хората....и надеждата", те ни вещаят ад, а вънка слънцето е прекрасно....

Лекарите от "Пирогов" отново пляскат на тези, които си стоят в къщи. Макар да знаят, че имунитетът при стоене в къщи се срива. Някак си не мога да се отърся от впечатлението за пошъл театър. В който ние сме в ролята на публиката, която се опитват да убедят, че фокусникът наистина вади вирус от ръкава си и наистина асистентката е разрязана с триона на две.

Престанете да ни плашите. Искаме да чуем за надежда. И за това, че ще има утре!

* В кавичките е цитат от Тенисън

Елена Гунчева