Странното изчезване и инцидентното появяване на шефа на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски предизвика силно вълнение в публичното пространство. Всеки ден в продължение на месец и половина сутрин се събуждахме с мрачната му физиономия, гарнирана със стегната военна униформа, която ни съобщаваше данните за поредните заразени с коварния вирус, интубирани, починали, оздравели. И изведнъж беше скрит.

Веднага тръгнаха предположения (не само в социалните мрежи) – защо? Бойко Борисов се страхува от високия рейтинг на генерала. Между двамата има непреодолими търкания и премиерът го отстрани. Мутафчийски беше употребен да свърши черната работа и захвърлен. Това бяха само част от лансираните предположения, без да броим дълбоко конспиративните теории. Те, естествено, ядосаха Борисов. И за да покаже, че всички тези приказки не са верни и опонентите му лъжат, той ненадейно пак измъкна генерала-лекар от ръкава, само че този път в цивилен костюм, въпреки уверенията на изпратената ден по-рано от него лична пиарка Севделина Арнаудова да оповести, че брифингите на щаба спират. Е, ако изключим някои гневни избухвания с недотам възпитан език на министър-председателя, този "фокус" не промени особено обществените нагласи и хвърлянето на боб, пише Елизабет Дафинова в Банкеръ.

Всъщност, може би най-правдоподобното обяснение е, че премиерът и правителството се канеха да започнат да ни съобщават добри новини за постепенното разхлабване на кризисните мерки и нямаше как вестоносецът на лошите да продължава всяка сутрин да стресира населението. Отдавна беше ясно, че форматът и начинът, по който се провеждаха сутрешните брифинги на щаба, трябва да се променят, тъй като психолози и психиатри предупреждаваха, че започват да вредят на психиката на затворените по домовете си хора.

Освен това Борисов вероятно реши да скрие Мутафчийски, преди да се е изчерпал напълно и преди ситуационно скочилият му рейтинг да започне да пада, желаейки да използва потенциала му докрай.

Вторият човек, който беше на топа на устата по време на извънредното положение и паниката от коронавируса, е министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той през ден, през два издаваше заповеди за забрани, за рестрикции, за въвеждане на все нови и нови противоепидемиологични мерки, които не се харесваха на част от публиката. И постоянно поправяше и коригираше тези заповеди, така че хората не винаги бяха наясно какво може и какво не. Създаваше се усещане за хаос и неувереност от страна на управляващите. За никого не е тайна, че тези заповеди и техните промени не си ги измисляше здравният министър, а му ги диктуваше премиерът. Така че неувереният беше той, но под заповедите стоеше подписът на министъра.

В новата ситуация – без извънредно положение, но с оставащи поне още два месеца предпазни мерки, здравният министър получава още по-големи правомощия и ще може да командва парада, както се казва, освен със заповеди и с наредби. А премиерът пак остава скрит някъде зад гърба му.

Естествено, извънредното положение няма да свърши като отрязано с нож. Някои мерки може да действат и до края на годината. Да не говорим, че картинката на икономическия фронт никак не е добра и напрежението там тепърва ще расте. За да се тушира и спадне, в определен момент може да се наложи отварянето на някакъв клапан. Борисов от опит знае, че в такива случаи една министерска оставка върши добра работа.

Нали Ананиев е издавал заповедите за въвеждане на непопулярните мерки? Нищо, че правителството носи отговорност за затворените заведения, хотели, театри, кина, спрени от работа фирми, съкратени работници...

Има и още нещо. След пандемията и всичко случило се покрай нея, отношението на обществото и на управляващите към лекарите, сестрите и здравната система като цяло със сигурност ще се промени. Здравеопазването няма как повече да бъде неглижирано и в него само да се изливат едни милиони без да се знае къде точно потъват. Очевидно е, че този ресор трябва да се управлява по съвсем друг начин. И вече не печалбата да се поставя на първо място, а подготвеността на медицинските работници и здравето на хората. В тази пандемична ситуация и малките деца разбраха колко са важни общинските и държавните болници, които години наред бяха подритвани в ъгъла и че в медицината нещата не могат да се решават на юруш.

Да не забравяме и че финансистът Кирил Ананиев беше посрещнат с недоумение и недоверие от общественото мнение още при неговото назначаване за здравен министър. Пък и доста често му личи, че хал хабер си няма от спецификата и тънкостите на ресора, който му е поверен. Така че няма да е голяма изненада, ако след успокояване на обстановката някой реши, че здравеопазването трябва да се поеме от лекар с име и авторитет, с административен и управленски опит като шеф на болница, и с натрупани точки и рейтинг от войната с коронавируса.

Това, разбира се, при положение, че Бойко Борисов не е намислил за пореден път да предизвика предсрочни парламентарни избори и отново с ореола на спасител на народа да спечели четвърти мандат във властта за себе си и ГЕРБ. Решил ли е обаче да изкара третия си мандат до край, то със сигурност натрупаното през последните 2-3 месеца напрежение ще трябва да се сваля.

Дали Мутафчийски ще се съгласи да поеме здравеопазването, е отделен въпрос. Това е "най-ликвидния" пост в правителствата на Бойко Борисов като поне половината от заемалите го са ставали клиенти на прокуратурата. Само в първия мандат на ГЕРБ през здравното ведомство минаха четирима министри – Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов и Десислава Атанасова. Вторият мандат беше най-кратък – две години, така че "реформаторът" с пръстовите отпечатъци Петър Москов успя да се удържи на министерския стол. Но пък в третия мандат първата министерска оставка от общо девет засега беше на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. Преди това той беше шеф именно на ВМА, какъвто е сега Мутафчийски. Мястото на Петров зае тогавашният заместник-финансов министър Кирил Ананиев.

Между другото, Божидар Нанев и Петър Москов си имаха неприятности с Темида заради закупени по съмнителен начин грипни ваксини. (Какво ли ще се случи, след като бъде открита ваксина срещу Ковид-19?) А проф. Петров заради съмнения, че като директор на ВМА е облагодетелствал с поръчки фирма на дъщеря си и зет си.