Утре е Черешова задушница
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност
Задушница пред Петдесетница (наричана по-народному Черешова задушница) се отбелязва утре с богослужения в русенските църкви.
Нарича се още Мъжка, защото с нея се отдава почит към загиналите във военни действия българи. На този ден Православната църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни. Денят е свързан с поверието, че душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък, се прибират.
Според Устава на Православната Църква в навечерието на празника на Светата Петдесетница се извършва заупокойно богослужение, както и в събота преди Неделя Месопустна. Тази Задушница предхожда влизането в Петровия пост, пишат от Русенска митрополия .
Това възпоменаване на починалите води своето начало от апостолско време. Както за установяването на Задушницата преди Неделя Месопустна е казано, че: ”Божествените отци я приели от светите апостоли”, така може да се каже и за произхода на Задушницата преди Петдесетница. В думите на св. ап. Петър, произнесени от него в деня Петдесетница, има важно указание за началото на обичая за възпоменаване на починалите в деня на Петдесетница. Апостолът в този ден, обръщайки се към иудеите, говори за Възкръсналия Спасител: Бог Го възкреси, като го освободи от родшилните болки на смъртта (Деян. 2:24). А Апостолските постановления ни разказват как апостолите, изпълвайки се с Дух Свети на Петдесетница, проповядвали на иудеите и на езичниците за нашия Спасител Иисус Христос, Съдията на живи и мъртви.
Затова Светата Църква от древност ни призовава преди Петдесетница да извършваме помен за всички преди векове починали благочестиви праотци, отци, наши братя и сестри, тъй като в деня Петдесетница се запечатало изкуплението на света с освещаващата сила на Животворящия Пресвети Дух, която благодатно и спасително се простира, както над нас, живите, така и над умрелите. Както в Месопустната събота, представяща сякаш последния ден на света, така и в съботата преди Петдесетница, представяща последния ден на Ветхозаветната Църква преди разкриването с цяла сила на на царството Христово на празника Петдесетница, Православната Църква се моли за всички починали отци и братя. В най-празничния ден възнася за тях, в една от молитвите, въздишка към Господа: „Упокой, Господи, душите на твоите раби, на преждепочиналите отци и братя наши, и на останалите сродници по плът, и на всички свои във вярата, които днес възпоменаваме”.
Поменът за всички умрели християни е установен в събота преди Петдесетница предвид на това, че със събитието на слизането на Светия Дух било завършено домостроителството за спасение на хората, а в това спасение участват и починалите. Затова Църквата, възнасяйки на Петдесетница молитви за оживотворяването от Светия Дух на всички живи, изпросва в самия ден на празника и за починалите благодатта на Всесветия и Всеосвещаващ Дух Утешител, с която те се сподобили още приживе, да бъде източник на вечно блаженство, тъй като „чрез Светия Дух всяка душа оживява”. Затова съботата, в навечерието на празника, Църквата посвещава на възпоменаване на починалите и на молитва за тях. Свети Василий Великий, оставил умилителните молитви, които четем на вечернята в деня Петдесетница, казва в тях, че Господ най-вече в този ден ще благоволи да приеме молитвите за умрелите, даже и за „ тези, които са ада”.
Заупокойните молитви са необходими не само за умрелите. Молитвата е дело на милосърдие и Господ особено благоволи към тези, които се молят за другите. Някога в гладните години един дякон, отчаял се от опитите някакси да осигури продоволствие за семейството си, попитал свещеника: „Отче, а вие как се снабдявате с продукти?” „Та мен покойниците ме хранят” – отговорил свещеникът. Оказало се, че той често ходи на гробището и служи там панихиди на различни гробове. „Искаш ли да отидем днес заедно?” – предложил той на дякона. Той се съгласил и също се отправил към гробището. Отслужили те панихида, а когато дяконът се върнал у дома, на неговата веранда стоял чувал с пшеница. Този дар от неизвестен доброжелател помогнал на дякона да преживее глада.
Когато ние поменаваме хора, тръгнали си с товар от грехове, със своите молитви ние склоняваме към тях Божията милост. А когато се молим за упокоение на хора достойни, които в своя живот са заслужили с нещо милостта на Господа, те от благодарност за нашите молитви, просят от Господа и и за нас милост и участие в нашите земни дела.
При 90% обработени протоколи: Калин Джорджеску води на...
Русе изпада от трето на осмо място в класацията по...
Единственият медицински хеликоптер у нас не може да стигне...
Единственият медицински хеликоптер у нас не може да стигне...
НАПАРАПЕТВАНЕ