Покрай хакерската атака разбрахме не само "колко прецакана е държавата".

Разбрахме, че всъщност цяла България е хакната. А проникването в сървъра на НАП е само поредното доказателство, че страната е като разграден двор.

Коментар от Петър Чолаков в Дойче Веле:

Първото, което трябва да се каже по темата за „изтеклите" данни на НАП, е, че има скандал. При това огромен. А извиненията и оправданията на финансовия министър Горанов няма как да потушат пожара.

Става дума за: данни на милиони български граждани - техните имена, ЕГН и адреси; имената на български фирми с техните ЕИК, адреси и имейли; регистрационните номера на автомобили; граждански договори; кредити; сертификати за електронни подписи и пр.

Да започнем с очевидното, което институциите първоначално гузно премълчаваха, а сега отричат. Кражбата на самоличност може да бъде шперц, който развързва нечии ръце за ред други противоправни деяния: от документни престъпления и финансови измами до „улесняване” на терористични актове.

Знае се, че сред тези милиони имена има и такива на публични личности - на висши политици, вероятно и на магистрати. Цялата страна е пропищяла от схемите на телефонните измамници. Но представете си какво могат да направят предприемчиви злосторници, разполагащи с въпросната информация.

С оголен тил

Накратко: държавата и обществото са изправени до стената. И не ни остава друго, освен да вярваме на честната дума на хакерите. Тоест, че извършителите не са проникнали в сървърите на НАП, водени от личната си изгода. Но как да сме сигурни, че това е така? При всеки случай от понеделник изтеклите данни циркулират в интернет.

От самопризнанията на „руския гражданин, женен за българка", представил се в имейл за извършител на престъплението, се разбира, че целта му е била да покаже „колко прецакана е държавата ви”. Според него такъв теч има от години, данните са „хаквани” и през 2012, но тогава „никой не разбра”.

Възможно е имейлът да е фалшива следа, а истинските извършители да са други. Руската връзка е тук прекалено очевидна. Но очевидността не означава непременно, че е лъжлива. Защото Русия едва ли би пропуснала възможност публично да унижи натовска България, която реши да закупи американски F-16. А ако наистина има руска връзка, изглежда логично зад атаката да стои не самотен вълк, а службите на Кремъл. В крайна сметка Русия има цели звена, които работят в областта на т.нар. кибервойна.

Първоначално управляващите тиражираха версията за руска следа, но сега смятат, че става дума за атака от България. Кризисният пиар на властта дори спекулира, че е замесена опозиционна партия. Кабинетът явно се чуди как по-скоро да прехвърли горещия картоф.

Началникът на отдел „Киберпрестъпност” в ГДБОП Явор Колев съобщи, че във вторник следобед в България е бил задържан заподозрян за хакерската атака - 20-годишен компютърен специалист, работещ в София. Според Колев, младежът „няма нищо общо” с описанието в писмото - тоест, не е руснак, женен за българка. Предстои да видим дали той е истинският извършител.

Следното обаче е (почти) сигурно: от пробойните в системата в продължение на години е текла чувствителна информация. Чакаме суперкомютъра, а още не сме се опомнили от срива на Търговския регистър и краха на електронните винетки. Изобщо, вместо да брани интересите на гражданите си, държавата очевидно ги е оставила с оголен тил.

Поради това тезата на министър Горанов, че „информацията на българските граждани продължава да бъде защитена” е, меко казано, нелепа. В какъв смисъл „продължава”? Също толкова не на място е и другата реплика на министъра, в стил - има електронни услуги, има проблем.

Като разграден двор

Вярно, че обект на хакерски атаки са били и могъщи държави като САЩ и Франция или пък гиганти като Фейсбук. Но тук не става дума за потребителски пароли, за ботове и интернет тролове, за партийни имейли или секретни грами. Имаме цяла държава, която е хакната. А проникването в сървъра на НАП е само поредното доказателство, че страната ни е като разграден двор. Що се отнася до политическите последици - такива по всяка вероятност ще има. Въпросът е дали от кризисната реакция на властта ще има реален ефект.

Ако разберете, че са ви откраднали кредитната карта, обаждате се на банката и я заличавате. Какво правим обаче, когато данните на милиони са изтекли „в канала”? Да наемем по-добри IT-специалисти, като им плащаме повече? Класическа качулка след дъжд. Реалната перспектива днес, тук и сега е държавата да бъде залята от дела, заведени от граждани, които са претърпели вреди от „информационния Чернобил”.

Управляващите показаха, че са майстори на ритуалното посипване на главата с пепел. Сигурно ще видим и оставки. Може би по традиция първо ще паднат главите на някои по-дребни рибки, а ако общественото недоволство е достатъчно непреклонно, може да осъмнем и с нов финансов министър.

Вярно е това, което си казваме в подобни случаи: „в нормалните държави министърът вече да е подал оставка”. Само че ние си знаем, че сме особен, дори уникален случай. За никого не е тайна, че сме инертни; че дори след скандали като „Апартаментгейт” управляващите не губят избори; че сме първенци по корупция в ЕС. И още, и още. Дори и да видим поредната министерска оставка - какво от това? Ще ни стане по-леко? Ще преглътнем стоически унижението, че вече сме удостоени с медал и в категорията „хакната държава”?

Привърженик съм на машинното гласуване. Но искаме ли да поверим гласа си на тези институции, с тяхното ниво на сигурност, технически умения и компетентност?