Нашите политици, особено по националните празници, все говорят за „свобода“, все гледат да се отъркат в тази свята дума

Само дето Народа отдавна няма нужда от повече „свобода“ - той е направо преял от слободия, тя властва навсякъде и последиците й са опустошителни.

Както казваше един автор, „Единствената свобода, с която днес човек НЕ разполага, е свободата от смъртта“.

Дори хората с най-разпасано въображение не са си представяли, че може да ги сполети днешната слободия.

Тя няма нищо общо с онова, което жадувахме само преди трийсетина години.

Както пише на едно място Треванян – сякаш Статуята на свободата е легнала на гръб и е разтворила крака.

Фройд пък беше предложил на нейно място да бъде поставена статуя на маймуна, вдигнала високо Библията…

Хората нямат нужда от повече свобода – а от поне мъничко достойнство. Те са свободни да живеят унизителния си живот, нищо повече не им е позволено.

Бедността е отличителния знак на днешна България – бедност и убогост във всяко отношение.

Това е истината, колкото и неприятна да е тя за онази незначителна част от населението, която обитава някакъв анклав на що-годе прилични стандарти. Първенците ни отдавна трябваше да спрат да говорят за „свободата“ – а най-сетне да кажат нещичко за Бездарието в политиката и властта.

То е по-страшно и от чумата. А свободата, с която се изразяват/говорят политиците ни, е нещо още по-страшно. И накрая, човек започва даже да се страхува от такава „свобода“.

Обикновените хора у нас отдавна са жертва на бездарието на нашенската свобода.

Наскоро Властниците с голям зор уточниха новите граници на бедността, като ги промениха с няколко жалки лева – но никога няма да кажат и думица за допустимите граници на собственото си бездарие.

Огромната част от обикновените българи притежават свободата да бъдат унижавани, но за това сякаш е неприлично да се говори.

Когато са недохранени, останалите не-свободи губят за тях значението си.

В темата за свободата трябва да се навлиза пределно внимателно – и още по-внимателно тя да се обговаря.

Най-добре това да се остави на някакъв специален отряд - по подобие на германските „Отряди на Възнесението“ по време на Втората световна война, които били изпращани на предната линия, за да откриват минни полета – за предпочитане с помощта на собствените им крака.

И нашите депутати и политици трябва да минат през такива отряди – и който не се Възнесе, да има право да отваря уста или крака.

Нашите политици се обиждат взаимно по всевъзможни начини – но чували ли сте ги дори веднъж да се наричат „бездарници“?

Кеворк Кеворкян