Етнологът д-р Илия Вълев разкрива любопитни факти

В разгара на есенния дъждовен сезон, когато чадърът се превръща в неизменен спътник на всекидневието ни, етнологът гл. ас. д-р Илия Вълев, ръководител на отдел „Експозиции" в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, разкрива пред БТА интригуващи факти за историята на чадъра и свързаните с него български суеверия и ритуали.

Древни корени и оспорвано първенство

Историята на чадъра се губи в дълбините на хилядолетията, като два древни народа - египтяните и китайците - си оспорват честта да бъдат наречени негови създатели. Д-р Вълев отбелязва, че съществуват и данни за използването на листа от широколистни растения като примитивна защита от дъжд и слънце, което допълнително усложнява въпроса за произхода на този полезен аксесоар.

Еволюция на дизайна и употребата

„Някои изследователи приемат именно слънцезащитните чадъри като първообрази на съвременните чадъри, което навява мисъл, че не дъждът, а парещите лъчи на слънцето са приемани за по-опасни и създаващи по-сериозен дискомфорт у хората", споделя д-р Вълев, подчертавайки влиянието на местните климатични условия върху развитието и употребата на чадъра.

В Европа, писмени данни за използването на чадъри за защита от дъжд се появяват едва през XVI век. Интересно е да се отбележи разликата в дизайна между слънцезащитните и дъждобранните чадъри от онази епоха:

• Слънцезащитните чадъри били изработвани от фини материали като коприна и памук, украсени с дантели и бродерии, предназначени предимно за дамска употреба.
• Дъждобранните чадъри, от друга страна, били по-груби и функционални, направени от дървени пръти или китова кост, с платнено покритие, третирано с восък за водоустойчивост.

Чадърът в българската традиция

Д-р Вълев обяснява, че в традиционния български бит дъждът е възприеман като божествено благословение, жизненоважно за земеделието. При продължителна суша, нашите предци са прибягвали към различни обичаи за предизвикване на валеж, като например Пеперуда, Герман и Гонене на змей.

„Днес тези обичаи вече са част от културното ни наследство, като на места се изпълняват по-скоро като форма на историческа театрална възстановка и туристическа атракция, а не като истински жив обичай", отбелязва експертът.

Съвременни суеверия, свързани с чадъра

Интересно е да се отбележи, че много от познатите ни днес суеверия, свързани с чадъра, са сравнително нови явления в българската култура, навлезли заедно с модернизацията на страната от средата на XIX век насам.

Д-р Вълев обяснява някои от най-популярните поверия:

1. Отварянето на чадър в закрито помещение носи лош късмет - това може да се тълкува като препречване на пътя на късмета и берекета.
2. Оставянето на мокър чадър да съхне затворен води до изтичане на богатството - макар и противоречиво, това суеверие може да има практическо обяснение, свързано с по-бързото износване на чадъра.
3. Дъжд в празничен ден носи късмет - свързва се с очистителната сила на водата, присъстваща в много религиозни ритуали.

Заключение

Историята на чадъра и свързаните с него вярвания разкриват интересна картина на човешката изобретателност и културна еволюция. От луксозен аксесоар за елита до всекидневна необходимост за всички, чадърът продължава да играе важна роля в нашия живот, носейки със себе си богата история и фолклорна традиция.