Христос почти не засяга темата, строгите правила на църковния морал са наложени по-късно

В продължение на столетия християнството последователно е осъждало хомосексуализма, изневерите и безразборните сексуални връзки. Но винаги ли интимните отношения са били забранена тема?

В дошлите до нас думи на Исус за секс почти не се говори, посочва Би Би Си, цитирани от 24 часа

Независимо от това въпросите за сексуалното поведение и морала продължават да тревожат църковната йерархия вече 2000 г. Но след като самият Божи син не се е разпростирал по тази тема, откъде са се взели правилата за сексуално поведение, към които така упорито се придържа църквата?

Какво казва Библията

За всички християни Библията е главен източник на вероучението. Старият завет и посланията на св. Павел (те са включени в Новия завет наред с четирите евангелия) формират основата на християнския сексуален морал и етика. По-късно обаче различните християнски вероизповедания интерпретират Светото писание по различен начин.

Срещу хомосексуализма църквата се обявява много отдавна. “Не лягай с мъж така, както лягаш с жена. Това е отвратително.” (книга Левит, глава 18, стих 22).

“Така и мъжете, като оставиха естественото отношение с жената, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслужената отплата за своето нечестие.” (Послание към римляните, глава 1, стих 27)

“Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложци, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.” (Първо послание към коринтяните, глава 6, стихове 9-10)

Самият Исус Христос не се е изказвал директно за хомосексуалността във вида, в който тя се възприема днес. Но за осъждането на еднополовата любов църквата винаги се е базирала на Стария завет и посланията на апостол Павел.

Католическата и православната църква и до днес смятат хомосексуализма за смъртен грях. В протестантството мненията са разделени - някои теолози смятат еднополовите отношения за не по-голям грях от другите сексуални отношения.

Въздържанието

Юдаизмът, в който расте Христос, не храни особен пиетет към пълното сексуално въздържание. Прославянето на въздържанието идва по-късно, до известна степен именно заради тези думи на апостол Павел: “...Добре е за човека да не се допира до жена.” (Първо послание към коринтяните, глава 7, стих 1)

През II в. призивът към целомъдрие получава допълнително разпространение с възникването на манастирите и монашеството.

Бракът

“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” (Евангелие от Матей, глава 19, стихове 5-6).

Св. Матей превежда думите на Исус в прослава на моногамията и против развода. Независимо от това много малко християни смятали за необходимо да сключват църковен брак през първото хилядолетие на християнството. Ситуацията се променя през XI в., когато римският папа Григорий VII постановява, че сключването на брак е изключителен прерогатив на църквата.

През 1184 г. бракът е обявен за тайнство, подобно на кръщението и на светото причастие. И макар Исус да се изказва за моногамията, той все пак проповядва и прошката като една от големите добродетели. Когато го питат трябва ли неверната жена да бъде убита с камъни, той отговаря: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея.” (Евангелие от Йоан, глава 8, стих 7)

Контрацепцията

Тя е била и остава много спорен въпрос в християнския морал. “...Извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба.” (Евангелие от Лука, глава 1, стих 42)

“Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си. А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.” (книга Битие, глава 38, стих 9)

Новите способи за контрацепция през XX в. създават поредния проблем за християнската църква. В началото те са осъдени както от католиците, така и от протестантите, а като обосноваване на правотата си те се позовават както на Стария, така и на Новия завет. През 30-те години на XX в. англиканските църкви смекчават тона и престават да смятат контрацепцията за грях.

Но ако правилата не са установени от Христос, от кого тогава?

След 300 г. преследване на християните, Римската империя при император Константин рязко променя курса и прави християнството държавна религия. Новата Латинска църква обаче решава да не се ограничава с Библията при установяването на новите правила и закони, а се обръща към теолози и философи, някои от които били последователи на гръцките стоици, поставящи духа над плътта.

Една от най-важните фигури в западното католическо християнство остава св. Августин - теолог, живял през IV в. на територията на днешен Алжир.

Именно той радикално променя възгледите на църквата за сексуалните отношения. Августин смятал, че сексуалните желания, които той наричал похот, са накарали Адам да послуша Ева и да откъсне забранения плод от дървото на познанието.

Августин първи в историята на християнството установява директно връзка между сексуалното желание и първородния грях, извършен от прародителите на човечеството. Неговите възгледи водят дотам, че в продължение на столетия християните от западния свят изпитват смут и срам, ако се поддадат на зова на плътта си. 

През XVI в. обаче в Германия се случва нещо, което хвърля предизвикателство към общоприетата връзка между секса и първородния грях.

Сексуалната революция

Инициаторът на Реформацията Мартин Лутер отхвърля учението на Августин, че сексът сам по себе си е грях. Той провъзгласява, че интимните отношения между мъжа и жената са дар от Бога, но дотогава, докато останат в рамките на съпружеския живот. Лутер осъжда католическата традиция, според която свещениците трябва да дават обет за безбрачие и да пазят целомъдрие. Според него неудовлетворяването на сексуалните желания може да доведе до нежелани и даже опасни последици.

Мартин Лутер зовял свещениците да се женят и вдъхновявал последователите си с личен пример. Той предприема още една радикална стъпка, като обявява, че бракът не е църковно тайнство. Което на практика означава, че може да бъде разтрогван, следователно разводът е възможен, макар и нежелателен.

Наследството на Лутер

Мартин Лутер твърди, че вярата в Бога опрощава греховете и носи спасение, а не добрите дела и разкаянието за извършените грехове. Така в много съвременни християнски вероизповедания акцентът се поставя на божественото милосърдие и всеопрощение, което позволява да се смекчат строгите църковни правила.

Какво казва папа Франциск

Такова смекчаване предприе в известна степен папа Франциск по отношение на хомосексуализма и контрацепцията. През 2015 г. той заяви пред журналисти, че католическите семейства не са длъжни “да се плодят като зайци” и че трябва да ограничават броя на децата си. Светият отец обаче продължи да се изказва против “изкуствената контрацепция”, като посочи, че има много естествени начини за предотвратяване на нежеланата бременност. През юни Франциск стана първият папа, който заяви, че няма право да осъжда хомосексуалните. Светият отец проповядва по-търпимо отношение към гейовете, но смята, че хомосексуалният акт е грях, макар че хомосексуалната ориентация сама по себе си - не.

Най-голямата интрига обаче остава дали Франциск ще се осмели да отмени обета за безбрачие на католическите свещеници (целибата). През 2014 г. той обяви пред медиите, че безбрачието на свещениците не е догма на вярата, а житейско правило, което е “дар за цялата църква”. Но доколкото не е догма на вярата, “вратите винаги са отворени”.

През 2010 г. папа Бенедикт XVI застана категорично зад целибата без никакви уговорки.