Находки на фосили, намерени около бреговете в русенския участък на река Дунав, ще бъдат занесени днес от уредника в Отдел „Природа“ на Регионален исторически музей – Русе Красимир Киров в София за изготвянето на научни анализи.

Сред откритията има няколко добре запазени зъба от мамут, рог от тур (едър чифтокопитен бозайник, изчезнал преди много години, населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия Изток), част от запазена долна челюст на носорог, частично рогово образувание на елен, два прешлена, за които тепърва ще се установява дали са принадлежали на носорог или на мамут. Намерени са и няколко екземпляра от миди на над 60 млн. години от периода креда – Кредно море.

Дейността по търсенето и откриването на фосили от русенския музей е с дългогодишни традиции. Активната събирателска дейност е подновена през 2016 г. Извършва се със съдействието на Дунавски драгажен флот, чиито машини изваждат пренасяни от водното течение различни материали, сред които и вкаменелости. На изследване ще бъдат подложени само добре запазените находки или фрагменти от тях. Научните анализи ще бъдат извършени от специалисти от Националния природонаучен музей. Те ще дадат повече информация за вида на фосилите и периода от време, към което могат да бъдат отнесени. Експерти от Румъния и Гърция пък ще извършат научните изследвания на два фосилизирани фрагмента от  дървета.

Събирателската дейност на Отдел „Природа“ към русенския музей ще продължи и през настоящата година. Целта е да бъде попълнена богатата палеонтологична сбирка на първооснователя на русенския отдел „Природа“ Михаил Халваджиев.

Михаил Халваджиев посвещава научната си кариера в събиране и изследване на останки от фосилни бозайници. В периода 1950-1965 г., поради засилено строителство и търсене на нови кариери за пясък и чакъл, става възможно на много места в Русенско да се открият останки от фосилни бозайници, някои от които се оказват неизвестни досега в европейската литература. От направените досега проучвания в Русенско са открити останки от 18 вида фосилни бозайници. Това са видове, които се срещат в седиментите на плиоцена и плейстоцена - хоботни бозайници от три семейства, обитавали земите ни преди няколко милиона години - мастодонти, мамути, носорози. Палеонтоложките материали са събирани в продължение на 12 години, успоредно с разработване на пясъчните кариери. Това дава възможност да се установи точното място, откъдето произхожда фауната в русенския край.

Русенският музей притежава една от най-пълните колекции от фосилни хоботни. В България са известни поне 14 вида хоботни бозайници, а във фондовете на отдел “Природа” се съхраняват останки от 9 вида. Най-ценна е долната челюст (mandibula) от Mammuthus rumanus , която е единствената в света най-цялостно запазена част от представителя на най-ранните мамути. Две трети от останките на Elephas antiquus (право-бивен мастодонт) у нас се съхраняват във фондовете на отдел “Природа”.

В Екомузей с Аквариум може да бъде видян космат мамут (Mammuthus primigenius), възстановка на вида, представена като макет в реални размери.

Палеонтоложкият материал се съхранява като сбирка в отдел „Природа" при Регионален исторически музей - Русе.