Моля за вашата протекция, помощ и съвет, тъй като се страхувам за живота на моето семейство.

До Президента на Република България

Г-н Румен Радев

Г-н Президент,

Обръщам се към вас, като наш държавен глава олицетворяващ българската нация, като покровител на българският народ и най-вече, като офицер от българската армия в чиято войнска чест не се съмнявам, тъй като съм израснал и възпитан в семейство на потомствени офицери от БА.

През 2012 г. се върнах в нашата Родина обзет от носталгия, след дълги години прекарани, като икономически емигрант в Гърция. Със спестени пари започнах бизнес, сблъсквайки се с огромната корупция в местната и държавната администрация. След осем месеца бизнесът ми бе ликвидиран. Започнах да изразявам своята градивна критика, като активен гражданин към управлението на родният ми град Русе и към управлението на държавата. С тази си дейност предизвиках гнева на управляващите и бях подложен на преследване и репресии от местните политически фигури, които си послужиха с похвати на бившата държавна сигурност.

През този период два пъти бях предупреждаван с нападения завършили с леки телесни повреди. В единия случай подадох обикновен сигнал в МВР, за втория бе заведена преписка, която бе прекратена с констатацията „неизвестни извършители“.

Бяха ми отправени многобройни заплахи по телефона и в социалните мрежи.

Когато и това не помогна, ми бе скалъпено дело по чл. 339 Ал. 1 от НК за „държане“ на оръжие, което бе наследство на майка ми от моя дядо. Съдът се позова на факта, че живея в апартамента на майка ми и по тоя начин „държа“ оръжие. Бях осъден на 1 година условно с три години изпитателен срок.

След ликвидиране на бизнеса ми работих, като барман, сервитьор, готвач – сезонно.

Последните три години работих, като шофьор. Преди месец отивайки да подновя шофьорската си книжка, се оказа, че дължа на КАТ по закона за движение по пътищата колосалната сума от 22550 лв. наложени с фиш за нарушения, които не съм извършил и прехвърлени на мое име с декларация по чл. 313 от друго лице. По тоя начин ми бе отнето правото да упражнявам тази професия.

Помолих бивши работодатели, с които съм в приятелски отношения да ме приемат на работа. Първоначално те изразиха готовност. В последствие ми отказаха. От мои приятели разбрах, че върху тях е бил упражнения натиск в тази насока.

Всичко от гореизложеното ми се случва, защото споделям истината за управлението на града ни и на държавата ни в социалните мрежи, притежавайки една от най-големите (28 000 човека) Русенски групи във Фейсбук. Тук, в родният ми град много хора споделят моите възгледи, уважават ме, че говоря истината без това да ми служи за болни политически амбиции.

В момента съм принуден, след целия упражнен натиск върху мен, да продам жилището си за да може моето семейство да оцелее. Другата ми алтернатива е да търся политическо убежище в чужди държави по същата причина.

През 2013 г. предложих лично на кмета идеен икономически проект с инвестиционна стойност петнадесет милиона, който освен, че за приблизително шест години, би донесъл приход от приблизително два милиарда лева на общината, би спомогнал за повишаване на жизнения стандарт в Русе, ограничавайки демографския срив, тъй като градът е на челно място по бързо намаляващо население. Проектът бе отхвърлен с мотива „без приоритет“.

Моля с ваше позволение и подкрепа, като държавен глава, да изразя своя протест под формата на активно гражданско неподчинение спрямо изпълнителната и законодателната власт в България, представляващо активен отказ за подчинение на определени закони, изисквания или заповеди на правителство или на друга преобладаваща сила, без да се прибягва до физическо насилие. Като причина за тази форма на протест е, че в България има огромно разминаване между морала и законите, както и на тяхното прилагане.

Също така, Ви, моля за вашата протекция, помощ и съвет, тъй като се страхувам за живота на моето семейство, не за моя!

С искрено уважение: Владислав Стефанов Вълканов / 2.05.2019 г. – град Русе