Рюси, Роси, Руси, Рушчук, Русчук, Русе - новите наименования на един стар град.

Епохите си отиват една след друга. Различието им в едно е продължение на друго. Във всяко ново има нещо от старото и във всяко старо вече кълни нещо ново. Така ли е с градовете? Те не са изключение. Не е изключение и градът на Дунава - старата Сексагинта Приста. Тя ще умре, за да се роди новото Роси, Руси ... още по новото Русчук и накрая - Русе. Това изменение в звуковия състав е толкова родствено, че не представлява трудност за намиране на смислово сходство, но това не означава, че реалните преходи са били лесни и че съдбата на града е била едно, едва ли не, развлекателното движение към бъдното.

Самият факт, че в района на днешния град Русе са открити следи от по-късен уседнал живот, е едно доказателство, че тук е имало селищен живот през различните епохи. Данни за късноантично селище, западно от града, дава откритата керамика от IV - VI век. Керамиката от типа “сграфито”, характерна за домашния бит през Втората българска държава, дава основание да се предполага, че тук е имало и средновековно селище. Има данни за късносредновековно селище на 6 км западно от града, край магистралния път за София, и късносредновековен некропол на 9 км югозападно от града, в близост до Дунава. Всичко това говори за селищен живот с преходи, но и с липса на продължителна концентрация. За този период на чести набези, идващи отвъд Дунава, не може да се каже, че селищната локализация изненадва.

Твърдението, че средновековната русенска крепост се е намирала наблизо до устието на р. Русенски Лом само потвърждава приемствеността в крепостните изграждания. Мястото не е далече от локализираните части в крепостната система на Сексагинта Приста. Честите нападения водят след себе си разрушения и пожари, така че следващите заселници не винаги са използували терена върху старите руини.

В съчинението си “Световна история” византийският хронист Теофилакт Симоката съобщава за аварийски нападения на “ромейски градове” и подчиняване на крепости по Дунавското крайбрежие през VI век. Упоменати са Апиария (Ряхово), Ятрус (край с. Кривина), Сикидава (край Батин) и др. Приста не е спомената, но това не означава, че тя е била пощадена. А може да се постави въпросът - неуточнената крепост Пистос не е ли Пристос? Тя се е намирала тъкмо в този регион - близо до споменатите крепости.

     Наличните сведения досега, писмени и археологически не сочат, че тъкмо в периода на Първата българска държава в района на Русе съществува селищен живот, но това не означава, че не могат да бъде открит. Не може появяването на един нов живот на славяни и прабългари да е заобикаляло Придунавието. Откритите от археолога Д.Станчев ранносредновековни некрополи в с. Николово и при с. Батин, подкрепят тезата за заселвания и през този период около Дунава. Липсата на открити преки доказателства не е достатъчен аргумент, за недопускането, че на мястото на Сексагинта Приста или в нейните околности, временно е прекъснал животът за векове.

В последно време се появи и една интересна хипотеза за името на Русе, обоснована от доц. Зл.Здравкова, която потвърждава тъкмо идеята за приемствеността. Ето главното в нея: една от известните области на Гетския ареал, южно от Дунава, е Рюсике; другата област - Селетика приблизително съвпада с Шуменско - Преславско - Провадийския район; стратегията Рюсике, за която се предполага, че е била втори гетски политически център, южно от Дунава, се е намирала северно от Селетике; Подунавието, на изток от р. Янтра, с района на Русе, също е било в тази област; тракийските селища, крепости и надгробни могили изобилстват в областта, а и тракийското сребърно съкровище от Борово още повече подсказва нейното значение. Оттук по логически път се стига до извода, че Рюсике може да е дошло от племенно наименование Рюси. Индоевропейският корен “ру” имащ значение на река, струя, поток също навежда на подобни заключения, а и старогръцката дума “рюсис” е със значение на “течение”.

На тази хипотеза може да се възрази с аргумента - щом като такова наименование е имало особено значение, защо се е наложило наименованието Сексагинта Приста, а след голям интервал от време отново се появява името Рюсе, Рюсике.

Обяснението, което може да се даде, е в популярността на дадено наименование сред населението. Приемайки чуждото като административно наложено, то знае и си служи с традиционното. Дори сега населението в някои селища за ориентация употребява стари наименования.

Каквото и да се каже, хипотезата на доц. Здравкова е интересна и заслужава внимание. Като аргумент в нейна защита може да се дадат аналогични примери. Пловдив е бил Филипополис (в чест на Филип Македонски), но после старото наименование Полпудева отново надделява. Друг е въпросът как става във времето това и кои са конкретните обстоятелства, които определят промените.

Произходът на името Русе се обяснява и с преданието, според което основатели на селището са първите заселници баба Руса и дядо Руси. Г.С. Раковски в “Дунавски лебед” отделя място на останалото в народната памет. Примери за произход на селищни наименования от имената на първите заселници има много в нашата страна и затова от тази гледна точка възможността може да се обсъжда, но като се имат предвид други сведения, които представят в поселищна връзка Гюргево (Йорго) на десния бряг на р. Дунав и Роси - на левия, преданието не издържа съпоставимостта. Ясно е, че наименованието има по-друг произход. “Росси” - така е обозначен градът и в Бружкия пътеводител от 1380 г.

Различни са обясненията и на двамата изтъкнати историци - К. Иречек и проф. П. Мутафчиев. Първият се позовава на гръцкия историк Г. Акрополит (ХIII в.), който твърди, че Калоян след като опустошил Филипополис и други градове в Тракия, наредил да бъдат преселени техните жители край Дунава. Самото име Русе идвало от име на град в Източна Тракия, откъдето са преселниците.

Проф. П.Мутафчиев счита, че името на града е дадено от руски колонисти. Наистина, след преминаването на руския княз Светослав в България известно време има руско присъствие в столицата Преслав. Възможно е такова и на други места, включително и на територията на Русе. Светослав не е могъл да остави тила си откъм Дунава оголен, след като се е отдалечил на такова голямо разстояние от своята страна.

Тезата, че Русе е синоним на Червен, поради фонетичната близост на общославянското прилагателно “рус” и латинското “русос”, което застъпва проф. Ст. Младенов, от езикова гледна точка може и да се приеме като една от възможностите, но като първопричина Червен да даде името на крайдунавския град след преселване на неговите жители, когато този голям за времето си средновековен център пада под Османско иго, е най-малкото пресилена, ако се вземат предвид дори само данните за наименованието Русе в Бружкия пътеводител. Знае се, че този пътеводител е от 1380 г., но това не означава, че сведенията не са от преди този момент.

Йордан Вълчев допуска, че името на Русе може да идва и от големия син на Борис I - Расате (Хръсате), известен в историята като Владимир, чието първо име са взели някои селища в Североизточна България.

Както се вижда, версиите за наименованието на град Русе не са малко и в твърде широк диапазон различни. Това в още по-голяма степен затруднява установяването на истината.

Потрудих се да направя за всяко от тях аналитично разсъждение, не за да подчертая нашата компетентност, а за да улесня читателя и му подскажа пътя, по който би тръгнал неговият размисъл, поне като начало.

Мислим, че категоричното приемане на една от посочените версии в един очерк, е всъщност създаване на възможност за утвърждаването на едно от гледищата, а това би било равносилно на подкрепа, преди да е натрупан още материал и да се създаде по-добра база за утвърждаване на истината.

Автор: Доротея Великова