Почина легендарният треньор Ивица Осим
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
"Ден без футбол е загубен ден", каза Осим веднъж и живееше с тази философия
Един от най-успешните треньори по футбол в бивша Югославия и в цяла Източна Европа Ивица Осим почина на 81-годишна възраст
Осим си е отишъл от този свят в 10.00 часа тази сутрин в Грац, където живееше в последните години, предаде БТА.
Ивица Осим е Роден през 1941-а година в Сараево, днес Босна и Херцеговина. Щеше да навърши 81 години след пет дни, а малко след това щеше да се състои и общото събрание на Щурм (Грац). Поради кончината на треньор номер 1 на Австрия за последните 100 години, събранието е отменено.
Кариерата му стартира в местния гранд Железничар (Сараево), за който играе 11 години, в които записва 250 мача и вкарва 75 гола. През 1970-а година се мести във Франция, където носи екипите на Страсбург, Седан и Валансиен.
В националния отбор на бивша Югославия записва 16 мача, в които вкарва 8 гола. А през 1967-а година е избран за футболист номер 1 на вече несъществуващата федерация. Кариерата му като футболист приключва през 1978-а година, а след това веднага сяда на пейката на Железничар и тренира любимия си отбор две години. След това поема Партизан (Белград), националния отбор на Югославия, мести се в гръцкия Панатинайкос и в австрийския Щурм (Грац). В Гърция и Австрия също печели трофеи, а два пъти вкарва Щурм в групите на Шампионската лига. От 2003-а до 2007-а година е начело на японски отбори.
На 16-и ноември 2007-а година получава мозъчен удар, изпада в кома, от която се събужда десет дни по-късно.
Философският му подход към спорта и постоянната борба за мир в родината му спечелват репутацията на мъдрец.
"Ден без футбол е загубен ден", каза Осим веднъж и живееше с тази философия. Въпреки разклатеното си здраве и проблемите, следеше по телевизията всичко, което се случваше във футбола. Съжаляваше за продължаващата комерсиализация и опити да се направи нещо като Суперлигата. "Днешният футбол е ФИФА и Реал Мадрид. Всичко е за парите, а не за играта, в която се влюбихме. Жалко".