Властите не се поучиха от нито една нелепа смърт. Може би, защото вместо гражданско общество имаме мнозинство, на което просто не му пука

Едва ли има друга "бяла" държава, в която властва такава чудовищна безотговорност на всички нива. Безхаберие, което взема жертви. В буквалния смисъл на думата, пише Доротея Дачкова във вестник СЕГА. 

Фонтан на площад "Славейков" в София уби с ток млад мъж, сграда на столичната улица "Алабин" рухна и погреба две момичета, асансьор в "Мачин дом" се срути в шахтата си и само по чудо бременните, возещи се в него, оцеляха... 

Общото между всички тези случаи е, че виновни няма.

Отговорността се прехвърля между институциите, а гражданите просто се молят следващия път да не са сред пострадалите. Защото всеки може да загине, докато минава покрай сграда, вози се с асансьор или стои на автобусна спирка. Всеки може да остане инвалид, след като се потроши заради безобразните тротоари, или непочистения лед. 

В неделя в тази графа влезе и ужасната смърт на 16-годишното момче, ударено от ток на тротоара на оживено място в столицата. След инцидента институциите включиха в режима, който владеят най-добре - измиване на ръце и прехвърляне на топката. Минаха повече от 24 часа след фаталната случка, преди да бъде огласено кой стопанисва обекта с необезопасения високорисков кабел. Но макар и дружеството има договор с болница "Св. Иван Рилски", в чийто двор е будката, тя се обяви за невинна. ЧЕЗ отговаряли за кабелите до шахтата, но не и за незаконно включилите се. Общината пък не се чувства отговорна, че оголен кабел месеци наред е минавал по парапет до оживена спирка.

И е било просто въпрос на време някой да пострада.

Прокуратурата, разбира се, веднага подхвана инцидента, както и законът повелява. Точно както разследваше всеки един от предишните случаи. С пълен неуспех. За "Алабин" например има оправдателна присъда на две инстанции, като апелативните магистрати посочиха, че разследването е било минирано така, че осъдителните присъди са невъзможни. Тази седмица по казуса ще заседава и Върховният касационен съд.

За момчето, което загина, ударено от ток от фонтана на "Славейков", имаше един наказан с 1000 лв., който се определи като изкупителна жертва. За асансьора в "Майчин дом" съдебната сага засега изглежда безкрайна. Осем години след събитието първата инстанция  определи глоби на четирима, които намери за виновни. През 2020 г. Софийският градски съд е наредил делото срещу един от тях да бъде върнато на прокуратурата и там следите му се губят.

Така че развитието по случаи като тези просто няма как да ни обнадежди, че виновните за смъртта на момчето ще бъдат установени и наказани. По-вероятно е накрая да излезе, че снеговалежът е виновен.

А властите не са си взели поука

от нито една нелепа смърт, от нито една жертва на безхаберието и безотговорността им. Комуналните фирми, също като институциите, са свикнали да работят срещу рушвети и да разчитат на монополното си положение. Маса контролни органи на местно и национално ниво нищоправят срещу сигурни заплати и привилегии, и замазват чуждите пропуски. Сега сигурно ще видим как Върховната административна прокуратура ще нареди всички кабели и шахти да бъдат проверени. Вероятно след месеци ще чуем как има стотици проблемни обекти. И всичко ще приключи най-много с това. Нищо чудно и парламентът да се задейства в края на мандата си, за да приеме популистки поправки в законите, писани на коляно, които за които ще ни убеждават, че ей сега ще прекратят нелепите инциденти.

Обществото обаче също има косвена вина за такива инциденти.

Защото мнозинството е свикнало да подминава стърчащите кабели, отворените шахти, дупките по улиците, изпочупените детски площадки. Свикнало е да се вози в раздрънкани автобуси със съмнителна техническа изправност. И да приема това за нормално. А когато има личен проблем с кабел или носеща стена за събаряне, например, да го реши с рушвети. Затова имаме не общество от граждани, които изискват и контролират кой как харчи парите им и дали си върши работата, а просто сборище от хора, на които изобщо не им пука какво се случва. Докато самите те не пострадат.

През това време премиерската джипка обикаля села и паланки, а шофьорът й ни обяснява колко сме добре. И изобщо не му пука, че плащаме смъртен данък за тази безотговорност на всички нива.