Кеворк Кеворкян: На площада остава да се търкаля един въпрос: Къде отиват Клетвите, с които ви проклинат?

Трябва ни нещо ново – вместо рехавата Първомайска манифестация.

Време е за Парада на Победилия Преход.

Някой трябва да призове и извади на площадите ония, които години наред – повече от три непосилни десетилетия – бяха обругавани, унизявани, обеднявани, оскотявани.

Тази Манифестация на Победените ще бъде нещо страховито – докато те се влачат мълчаливо пред очите ни. Крайно време е за този техен Поход, защото и времето им свършва.

Това ще е Парад на Виновните – поне това ще е новата песен на черносотниците/наемници на Чорбаджиите от всякаква порода, тази лъжа ще се опитат да ни продадат, впрочем – продават я вече от години.

Не бива да се допуска новият Парад да бъде пришит само на една партия, то е ясно, че всички са в кюпа, всички имат принос към Влаченето на Победените.

Всички се наиграха до насита – докато се точеше Голямото Пропадане.

И дори не се сещаха да уредят един Парад.

Сценаристите на Парада трябва да са наясно с прокуждането на Народа, в превръщането му в една тълпа, която мълчаливо се влачи към Края си. Недопустимо ще бъде шаржирането на тази драма – все едно да правиш шоу в Преизподнята.

Но най-напред: къде трябва да се проведе софийското/централното шествие?

Празното място на бившия Мавзолей изглежда напълно приемливо, хубава метафора ще се получи: тогава са манифестирали пред една празна, както се оказа, идея; сега пък ще се завлачат пред Тоталната Празнота, част от която е и животецът на милиони хора у нас.

Дефилето може да се проведе и пред някаква временна конструкция. Например – това може да е една гигантска клетка, може да е и от злато, и в нея да се разположат Първенците на Прехода.

Звучи заплашително, но пак ще има мераклии да се кипрят в Клетката, пред която се влачат Победените.

И прииждат те на талази, грабнали останките от живота си.

Парадът може да бъде открит от каре маршируващи скелети – толкова на брой, с колкото е намаляло българското население през последната година, това ще бъде и текущият отчет на демографската криза.

Мълчаливо ще преминават скелетите, заедно с оглозганите си мечти.

След това ще видим постиженията на здравеопазването – това ще е сравнително лесно: 200 клетници ще носят един безжизнен апарат за цинтография; зад тях няколко гигантски екрана ще припомнят на Клетъчните рекордите ни по смъртност.

И сега прииждат пенсионерите – живите мощи на Победата.

Това шествие ще се точи най-малко шест часа – почти колкото парадите на Путин. Там поне оплакват победите си, а ние тук и себе си не смеем да оплачем.

Отново следва рязка промяна: възхвала на инвестициите, заради които два милиона българи станаха ратаи в чужбина; възхвалата трябва да бъде поднесена въздържано, но убедително, например – виждаме робини от шивашки цех в Радомирско, натъпкани като сардели в един товарен асансьор – там ги криел собственикът грък, когато социалните идели на проверка в предприятието.

Ред е на карето на Бодростта, на необяснимото за българския разум веселие – това на циганите; тях не успяха да победят, няма и да успеят.

Чай шукарие принуждава дори скелетите от първото каре да се заклатят доволно.

Ехти циганското веселие – и на този фон учители носят няколко хиляди фотоса на закрити училища, превърнати в руини.

Клетъчните прегръщат деца-математици и дори са се накичили с медалите им.

Сетне…

После…

Накрая специално каре от подбрани Скелети вдига Клетката на Победителите и я понася към Рая.

На площада остава да се търкаля един въпрос: Къде отиват Клетвите, с които ви проклинат?

/май 2019 година, със съкращения/

Кеворк Кеворкян