Трогателно и въздействащо есе на русенска учителка

Трогателно и въздействащо есе ни изпрати г-жа Маргарита Петрова, начален учител в русенското училище „Васил Априлов“, пише вестник „Утро“.

Предлагаме ви споделените от г-жа Петрова съкровени преживявания заедно с посланието на творбата – да бъдем добри и да прощаваме не само на Сирни Заговезни. Да бъдем добри, да прощаваме и да раздаваме обич всеки ден! Защото сме хора, защото имаме сърца и защото така ще направим по-добър деня си, живота си, света си. Приятно четене!

Тема на урока: Доброта, човечност, толерантност.

Дата и час: Петък, 12.03.2021 г., втори час, самоподготовка.

Място на провеждане: Класната стая на 4 А клас в ОУ ”Васил Априлов“”-гр.Русе.

Предварителна подготовка: Всъщност нямаше такава.

Да, да има и такива уроци, които не изискват предварителен сценарий, а тях ги подготвя самият живот. Всеки учител, помни в университета стотиците написани уроци, с всички тези задължителни структурни елементи. Но най-важните той научава и преподава много по-късно през годините, трупайки опит в работата с децата.

Често се пита: Кой е най-важният урок? Успях ли да им преподам всичко добре, да ги подготвя за предстоящите предизвикателства в живота?

Бъдещето дава отговор на тези въпроси и то не веднага, а след години. Плодовете от труда на добрия учител се берат много, много по-късно във времето. Затова е толкова отговорна работата на учителя. Той държи в ръцете си бъдещето.

И така, нека се върнем отново в класната стая. Денят следва обичайния си ход. Но както често се случва, нещо възникнало спонтанно, обръща всичко с главата надолу или пък... го поставя на правилното място.

За секунди пламва конфликт между децата. Кой прав, кой крив, кой първи, кой втори и т.н. Всеки пламенно, дори със сълзи на очи, защитава позицията си. Всичко е много емоционално, силно и много истинско, както самият живот.

И ето той ни сервира нова тема, нещо извън програмата.

Струва ли си да отделим от учебното време за нея, ще го пропилеем ли?

Решението трябва да се вземе мигновено, не търпи отлагане.

ХОД НА УРОКА: И ето, навлизаме в най-важната част от урока. Сядам на стола между децата и следва разговор, а не назидателен монолог от моя страна. Ние, възрастните знаем много, но не всичко. Аз лично смятам, че те също има на какво да ни научат. Трябва по-често да се вслушваме в техния глас.

Приключваме с приказките. Страстите са успокоени. Раздавам листи и им предлагам да напишат по няколко изречения, в които да сео бърнат с мили думи към свой приятел, съученик или по-точно да споделят чувствата си.

Настъпва необичайна тишина. Изчаквам ги търпеливо. Следва споделянето. Предлагам, който иска да прочете пред другите на глас написаното.

Пожелаха всички.

В стаята започнаха да звучат, по-точно да се леят прекрасни думи.

Всички много искрени, много топли, идващи от сърцето.

Понякога гласчетата потреперваха, на няколко пъти очите ми се просълзиха, от което въобще не се притесних.

След всяко откровение следваше спонтанна прегръдка.

Беше необикновено, беше прекрасно!

Ще издам само няколко от многото изречения: „Скъпа ...... , ние знаем, че ти си по-различна от нас, но ние те приемаме и обичаме. Пожелаваме ти да сбъднеш мечтите си и да ти се случи всичко най-добро в живота!”...

Часът свърши. Урокът по човечност беше преподаден. Времето със сигурност не беше пропиляно. Тръгнах си от училище с приятното усещане на удовлетвореност от добре свършената работа. А едно дете преди да си тръгне възкликна: „Днес беше един прекрасен ден!”

Да, деца, за мен също!

Работата на учителя се оценява по най-различни показатели, критерии и т.н. Но за мен най-важната, най-реалната оценка за свършената работа през годините с тези деца, се крие в техните топли думи, излезли спонтанно от сърцата им и споделени помежду им в един обикновен/необикновен учебен час.

Маргарита Георгиева Петрова

старши начален учител в ОУ "Васил Априлов" - Русе