Той притежава над 1 млрд. долара. Собственик е на най-голяма строителна фирма в Онтарио.

Притежава голф игрища и благотворителна фондация на свое име, пишат от bulgaros.ovh.

Най-богатият българин в света Игнат Канев живее в Канада и притежава над 1 млрд. долара, коментира той пред Сашо Диков по Нова телевизия. Това обаче невинаги е било така. Канев е роден в русенско село, в бедно семейство с 6 деца. „Бяхме 4-ма братя в моето семейство. Имахме общо 1 чифт обувки“, обясни той. Като момче заминава за Австрия в търсене на препитание. В Канада пък пристига през 50-те години на миналия век – на почти 25 години, „с 5 долара в джоба“.

„Най-тежко и унизително е да не познаваш никого и да не говориш езика“, спомня си Канев. Все пак той успял да си намери работа и да спести толкова пари, че в края на първата година да си купи кола. Една от причините била, че си носел храна от вкъщи, вместо да си купува готова.

Голямото си богатство натрупва от строителния бизнес. Първо купил един парцел земя за 300 долара и построил върху него с помощта на няколко приятели дървена къща. След това я продал и купил два нови парцела и… така построил общо 307 къщи. Големият пробив в бизнеса си направил, когато мастит адвокат го препоръчал на всичките си клиенти. А това станало, защото Игнат дарил за новоизграждаща се болница 2000 долара – сума, многократно по-голяма от тази, която другите бизнесмени в района дарили, което впечатлило адвоката.

По информация, която Канев не пожела да потвърди, той притежава над 1 млрд. долара. Собственик е на най-голяма строителна фирма в Онтарио. Притежава голф игрища и благотворителна фондация на свое име. За целостния си успех коментира: „Направих продукт, който канадците искаха – строях къщи по начин, по който дотогава не се строяха“.

На 51 г. Игнат се жени за 26 години по-млада от него жена. Тя също е от Русенско. „Моята цел беше да имам деца“, обяснява той и казва, че все пак е ударил джакпота с нея. Имат 2 дъщери.

„Самоук съм, не съм учил – всичко съм постигнал с труд и пот“, казва Игнат. „Животът ми беше много тежък, но и много добър“.