Какви са очертанията на войната?

Публикуваме анализ на войната в Украйна, споделен от военния историк Камен Невенкин пред БНТ:

В сряда Владимир Путин обяви мобилизация, която типично в руски стил беше наречена "частична".

Това беше донякъде очаквано, защото от доста време събитията на украинския фронт се развиват зле за агресора и в Москва отчаяно правят опити да постигнат обрат. През лятото прогнозирах, че няма да се стигне до такъв ход, но се оказа, че съм грешал.

Основният ми аргумент против всеобща мобилизация пък беше отсъствието на достатъчно техника, въоръжение и практически всякакви други ресурси, с които да се екипира и поддържа една увеличена армия. Все още държа, че руската армия, в моментния си вид, достигна своя праг на ефективност още през лятото и като численост, и като дължина на фронта. Всяко прекрачване отвъд този праг ще доведе или до още по-грандиозен провал, и даже до катастрофа, или до някаква пирова победа, която рано или късно пак ще се трансформира в колапс.

• Какво провокира мобилизацията?

Обявената от Путин всеобхватна мобилизация е на практика първото официално признание от страна на Кремъл, че "специалната военна операция" се е провалила и е назрял моментът да се премине към тотална война.

Тук е моментът да си припомним още веднъж, че първоначалната идея на руския генерален щаб беше да превземе Украйна чрез серия от едновременни светкавични удари от няколко направления, които да парализират противниковата отбрана и бързо да овладеят основните административни и комуникационни центрове.

И неслучайно силите, които навлязоха на украинска територия на 24 февруари, бяха композирани по този начин – плашещо мощни, високомобилни, бързо движещи се по основните магистрали, но недостатъчни като численост за водене на продължителни военни действия на такава значителна площ. В крайна сметка, "блицкригът" се провали, те бяха принудени да подвият опашки и след бързо отстъпление да се прегрупират в района на Донбас.

А сега малко математика. По различни данни, армията с която Путин нахлу в Украйна, е наброявала около 200 хиляди души. В последвалите сражения тя претърпя значителни загуби и в момента нейната численост не надхвърля 160-170 хиляди души. При това генералната задача, поставена пред нея, си остава същата – да принуди Киев да капитулира. С други думи, от руските войски все още се очаква да овладеят държава с площ, надхвърляща 600 хил. кв. км (колкото и абсурдно да звучи това към този момент).

Няма да ви обяснявам колко над милион са били армиите на Хитлер и Сталин, сражавали се на украинска земя през Втората световна война, но ще ви дам един пример от съвсем близкото минало. По време на кулминацията на чеченския конфликт (1999-2000 г.), руските войски, ангажирани там, са не по-малко от 80 000 (а по някои данни наближават и 100 000). При това говорим за страна, която може да бъде прекосена с автомобил за час-два (17 хил. кв. км). Именно високата концентрация на военни части в крайна сметка позволява на Москва да установи здрав контрол над гордите кавказци, и то след като сраженията там продължават около петнайсет години.

Ситуацията в Украйна е точно обратната. Фронтовата линия е толкова дълга, а силите на агресора вече са толкова малко, че някои участъци са прикрити от една шепа руснаци. Липсата на войски си личи особено в тиловата зона, където е невъзможно в момента да се установи пълен контрол върху окупираните територии. Това си личи, например, по високата активност на разни партизански групи, както и по практически безнаказаните рейдове на украинските командоси.

Ниската плътност на руските войски в Украйна беше потвърдена и от двама чуждестранни военни кореспонденти работещи там, с които имах честта да разговарям по-рано тази седмица. Те свидетелстват за това, че в много от по-големите населени места контролът се осъществява най-вече от блок-постове, които проверяват пътния трафик, както и от комендантство и патрули. Отсъстват, обаче, по-значителни гарнизони. В някои места, като малки села встрани от големите магистрали пък, няма никакво военно присъствие, т.е., те са по-скоро окупирани само номинално.

Високите загуби сред личния състав на въоръжените сили на РФ през последните месеци доведоха до това, че много от частите, сражаващи се в Украйна в момента, съществуват по-скоро на хартия, отколкото като реални бойни единици.

В някои роти недостигът е до 70%, т.е., ако една рота, да речем по щат, би трябвало да наброява 100 човека, в действителност тя не разполага дори и с 30 бойци, годни да държат оръжие. Това, от своя страна, силно ограничава възможностите им да изпълняват бойни задачи. Неслучайно руският министър на отбраната Шойгу в интервю след излизането на указа за мобилизацията, заяви, че първото нещо, за което ще бъдат използвани новите попълнения, е "уплътняване на войските" в Украйна.

• Провалът на "скритата" мобилизация

Тъй като все още не е обявена официално война, Путин още в самото началото на "специалната военна операция" се сблъска с проблем, за който първоначално не му се налагало да мисли – че няма да може да изпраща на фронта наборници, а само военнослужещи по договор. Това практически веднага силно го ограничи откъм възможности да създава дори и неголеми тактически резерви, както и да попълва загубите. Опитите да принудят повече военнослужещи да подпишат договори не бяха посрещнати с голям ентусиазъм и, логично, не доведоха до набъбване на окупационната армия. Напротив, мнозина руски войници, усетили върху себе си силата на украинското оръжие, направиха всичко възможно да избягат от касапницата.

След това на преден план излязоха частните военни компании като "Вагнер", както и някои по-малко популярни, които се опитаха да изкушат авантюристи и най-вече отчаяни от финансовото си положение хора с колосални за руските стандарти месечни възнаграждения. Това, очаквано, имаше ограничен ефект и скоро след това шефът на "Вагнер" Пригожин премина всякакви морални граници и започна да вербува затворници.

Така, от началото на август до момента, на бойните полета в Източна Украйна, след максимално скъсена подготовка, се появиха приблизително няколко хиляди доказани взломаджии, насилници и дори убийци, които бързо усетиха вкуса на собствената си кръв.

Междувременно руските губернатори, активно подпомагани от финансово надъханата официална пропаганда, прекараха лятото в отчаяни опити да съберат силна "доброволческа" армия, която да бъде изпратена в украинската месомелачка. Използвани бяха обичайните аргументи като "високо заплащане", "пълно социално подпомагане" и "да спасим Майка Русия от НАТО и укро-нацистите".

Създадени бяха известен брой "доброволчески" батальони (по най-груби сметки с обща численост около 10 хил. души), в чиито редици се вляха предимно мъже на средна възраст с очевидни парични проблеми, както и известен брой патриоти-идеалисти от глухата провинция, решили да откликнат на "зова на Родината". За това какво е било нивото на подготовката на тези "батальони на отчаянието" можем да съдим по факта, че неотдавна в украински ръце е попаднал "доброволец", който е подписал договора си три дни преди това.

На този фон доста екзотично звучаха информациите за "хиляди сирийски наемници", които се очакваше всеки момент да се появят в Донбас, както и за "100,000 корейци", които щели да бъдат изпратени от Северна Корея, за да громят световния империализъм.

• Структура на руската мобилизация

В своето интервю Шойгу спомена за първа вълна от 300 хил. резервисти, които ще бъдат изпратени да воюват в Украйна. Акцентът беше поставен върху факта, че първата вълна мобилизирани ще се състои изключително от хора, служили в армията, и най-вече такива с боен опит. Това, разбира се, има своята логика, защото именно такива хора по-бързо биха се адаптирали към условията на бойното поле, а освен това се нуждаят от по-кратка предварителна подготовка. Приблизително по същото време се появиха и информации за най-търсените позиции – танкисти, артилеристи и шофьори.

Само за около 24 часа си пролича цялата двуличност, лицемерие и противност, върху които е изградена руската държавна машина в момента. Отвсякъде заваляха съобщения, че не се спазват никакви възрастови и други ограничения, а всеки регион просто преследва някаква квота. Призовки получиха голям брой хора, които никога не са служили в армията, като и такива със сериозни заболявания, а в една от провинциите в "глубинката" призован е бил дори и мъртвец.

В ход е истински лов на хора. Преди два дена разговарях с един от контактите ми в Москва, 63-годишен офицер, който каза, че устно и неофициално са го предупредили, че може в даден момент да бъде призован, защото има опит в специалните служби и ще им бъде необходим. Той обаче повече се тревожеше за сина си, 33-годишен младоженец, който никога преди това не е ходил войник.

Иначе това, което за момента става ясно от официалните документи е, че в армията могат да бъдат призовани хора от възрастовия диапазон 18-70 години, включително и жени. Мобилизационният ресурс на Руската федерация е оценен на около 25 милиона, от които 2 млн. са непосредствен резерв. Неписано правило гласи, че в случай на война една страна може да си позволи да вкара във въоръжените сили до 10% от населението си, без да рискува да се срути като структура, така че, поне на теория, украинската месомелачка може да погълне още народ.

• Резервната армия на Путин

Подобно на украинските военни експерти, и аз с интерес изучавах кадрите от официалните репортажи и социалните медии, за да се опитам да придобия някаква бегла представа за това какви хора ще се бият в Украйна заради мегаломанските амбиции на Путин. Това, което видях, не ми вдъхва особен оптимизъм, че повечето от тях ще успеят да се върнат живи и здрави оттам. Имаше голям брой мъже на възраст около и над 40 години, които очевидно не са се натоварвали физически от години, на сборовете и в автобусите масово се пиеше алкохол, а сравнително рядко се виждаше и някакъв ентусиазъм.

Това, което мен обаче ме шокира най-много, бяха неколкократните анонси на техните командири, че им предстои около две седмици предварителна подготовка, преди да бъдат изпратени на фронта. Т.е., типично по руски, ще се работи "на парче" и спешно ще се "запушват дупки". Явно ще се разчита, че резервистите ще се дообучават в реални условия, пък който оцелее – оцелее.

Основният проблем на днешната руска армия е, че за разлика от съветската, тя е подготвяна за всичко друго, но не и за продължителна конвенционална война. Тя е структурирана така, че да нанася мощни светкавични удари по земя, въздух. Също така може да се справи сравнително успешно с локални бунтове, партизанска война и "изнесени" експедиционни операции като тези в Сирия. Същевременно тя няма достатъчно съвременни полигони и модерни бази, които да поемат една голяма вълна от мобилизирани (счита се, че сегашният им капацитет е някъде до 100 хил.), както и офицери, които да проведат подготовката. (Говори се, че при една от последните военни реформи, проведени при предшествениците на Шойгу, са уволнени близо 200 хил. действащи офицери.)

Затова съкратената подготовка, през която ще мине поредната порция "пушечно месо", предназначена за украинските бойни полета на този фон изглежда напълно логична. Смятам, че тези 300 хиляди, обявени от Шойгу, са по-скоро някаква имагинерна стойност, изречена за успокоение на обществото, а в действителност периодично на фронта ще бъдат изпращани различни по размери "мобилизационни вълни".

Другият голям проблем, който ще затрудни усилването на руската армия, воюваща в Украйна, е липсата на достатъчно въоръжение и оборудване от всякакъв вид. Забележете как само се изграждат украинските въоръжени сили в момента – отдолу нагоре, методично и последователно, съгласно всички стандарти на НАТО. Обръща се внимание на всеки детайл – каски, бронежилетки, облекло, обувки, храна, вода, персонални принадлежности, комуникационни средства, уреди за нощно виждане и какво ли още не.

Физическата подготовка е на изключително ниво (много от украинските бойци като силует наподобяват олимпийски атлети, а повечето са 20 и 30-годишни), а освен това при всяка възможност се провеждат и тактически тренировки в условия, близки до бойните от инструктори, минали школовката на НАТО. Не бива да забравяме, че Украйна разполага със значителен човешки резерв, както и части, намиращи се в тила.

А ротацията при една продължителна война е много важна, защото позволява периодично тези бойни единици, които са претърпели загуби, да се изтеглят за попълване и почивка, а местата им на предната линия се заемат от свежи такива. Именно така се съхранява най-важният ресурс на всяка армия – човешкият.

Неслучайно акцентирах върху физическата подготовка. Това, което носи съвременният войник по себе си и върху себе си, тежи понякога до 32 кг. Освен това, в хода на боя често се налага да се сменя огнева позиция, да се променя направлението на атаката, да се сближава с противника, да се води ръкопашен бой, да се преодоляват препятствия, да се излиза бързо от зоната на обстрел, да се слиза и качва върху някаква бойна машина, да се товарят и разтоварват големи обеми амуниции и какво ли още не. Колцина от отрудените чичковци, които Путин отчаяно навлече с униформи, ще са способни на такива олимпийски постижения?

В нормалните страни подготовката на нови войскови единици е съзнателен и планомерен процес. В САЩ, например, се счита за редно един пехотен батальон да мине пълен цикъл на подготовка "лято-зима", т.е. една календарна година, за да се приеме, че е постигнал нужното ниво на готовност.

При сегашния ход на войната, обаче, едва ли някой руски старши офицер ще получи толкова време за подготовка на войниците си. По-скоро всеки годен да държи оръжие ще бъде изпращан при първа възможност в касапницата. Така че най-вероятно ще видим една и съща многократно повтаряща се тъжна картина - зле облечени руски войници с недостатъчно добра екипировка, някои от тях вече мъртви, на които с приоритет им е докарвано голямо количество муниции и гориво, пък всичко останало – както се получи.

• Тупинизъм

В момента кремълският самодържец прилича на човек, който е стигнал средата на блато и бавно потъва, но е убеден, че ако продължи напред, ще достигне до края му и ще се измъкне. Но обикновено не става така.

Пенсионираният руски полковник Михаил Ходарьонок неотдавна отбеляза, че за да се разчита на някакъв обрат в Украйна, е нужна армия от поне 600-700 хиляди души, т.е., около поне четири пъти по-голяма от сегашната. Но за да бъде доближено едно такова ниво, е нужно например, тези 300 хиляди от първата мобилизационна вълна да бъдат задържани, подготвяни търпеливо в тила, при това отчитайки опита, получен до момента в Украйна, подходящо екипирани и въоръжени, и едва след това изпратени на фронта, по-възможност без да бъдат раздробявани на малки "парченца".

От стратегическа гледна точка най-разумно би било една такава мощна сила да бъде използвана за едно масирано настъпление през пролетта, когато едва ли климатът ще поднесе изненади. Но искрено се съмнявам това да се случи.

Една от причините за неосъществимостта на подобен сценарий е липсата на достатъчно въоръжение. През последното десетилетие Путин се изживяваше като властелин на света и значителни количества от най-модерното въоръжение бяха продадени на "приятелски" държави и партньори със съмнителна лоялност.

Венецуела, например, се сдобива със 192 танка Т-72, а Никарагуа – с 50. 185 бройки от най-модерния вариант танкове Т-90 са изпратени в Алжир. Не само с тези държави, но и с традиционни потребители като Индия, Египет, Либия, Сирия, Зимбабве, Судан и др. бяха сключени многомилиардни сделки за доставка на бронирани машини, ракетни комплекси, хеликоптери и самолети. Същевременно, в Украйна някои от руските съединения са екипирани с остарели съветски образци, извадени от складовете от Студената война.

Грешките на Путин в геополитически план не се изчерпват само с раздаване на въоръжение къде ли не. Заради стари вражди, зле премислени изказвания и едва прикрити намерения, Русия се сдоби набързо с немалък брой неприятели.

Към традиционно негативните японци (заради Курилските острови), турци, поляци, естонци, латвийци и литовци, през тази година се добавиха и финландци и казахи. Подплашени от агресивната реторика на руската пропаганда и най-вече от постоянните намеци на високопоставени руски държавни люде, Финландия, заедно с Швеция, побързаха да се самопредложат за членство в НАТО, а в Казахстан сериозно се притесняват, че могат да последват съдбата на Украйна и съответно се готвят да се отбраняват.

Всички тези потенциални горещи точки принуждават Путин да държи войски в тези райони, които иначе биха му свършили чудесна работа в Украйна. А както ни учи историята, никой не е спечелил война, ако е трябвало да се сражава на повече от едно бойно поле.