Лимецът - дивото жито на древността
- Редактор: Мария Попова
- Коментари: 0
„Млечнокиселите билкови извлеци – ново успешно направление във фитотерапията“ беше темата на лекцията на българския ирисолог и природолечител Емил Елмазов, с която той гостува на клуб "Здраве" в Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе.
След като се запознаха с тези изключително полезни за човешкия организъм ферменти, присъстващите на лекцията имаха възможност да дегустират някои от тях, приготвени лично от известния природолечител.
По време на срещата беше прожектиран документален филм за създадения от Емил Елмазов близо до Велико Търново резерват „Билкария“, където той и неговият екип отглеждат еднозърнест лимец, наричан още „дивото жито на древността“.
Инициативата се организира в партньорство с „Билкария“ и „Сцена за Европейска култура – Русе“.
През 2015 г. Регионална библиотека "Любен Каравелов" – Русе и Емил Елмазов ще предложат нови срещи, на които русенци ще имат възможност да научат повече за природната медицина – медицината на бъдещето.
Малко повече за лимеца…
Лимецът се отнася към дивите сортове пшеница и една от най-старите храни на човечеството – прародител на пшеницата. Доскоро той представляваше интерес предимно за археолозите. Лимецът е житно растение от сем. Poaceae, род Triticum, с видово име Triticum monococcum.
В миналото културата е използвана масово, но от началото на 20-ти век постепенно е изместена от обикновената хлебна пшеница, тъй като тя позволява по-високи добиви.
Той е единствената зърнена култура, която не е селектирана от човека. В резултат на провеждана с години селекция на сортовете, съвременните пшеници се отглеждат лесно, дават големи добиви и са с модифицирани качествени показатели. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен – хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове.
В България няма традиции в отглеждането му, но досегашният ни опит показва, че лимецът вирее на всякакви почви, дори и на изоставени такива. Добивите му са чувствително по-ниски спрямо другите пшеници. Най-голямото му преимущество е, че е запазен видът му и това го прави устойчив – не боледува и не се налага при отглеждането му да се използват пестициди и хербициди.
Силата на лимеца в сравнение с другите пшеници се състои в ненамесата на човека чрез селекция. При конвенционалната пшеница в резултат на човешката намеса се наблюдава разбалансиране на растенията, вследствие на което те боледуват и се налага да се третират с хербициди и пестициди. Именно в това се състои основното предимство на лимеца и позволява отглеждането му да става по екологичен начин и да се произведе здравословен продукт.
Лимецът е от така познатите днес видове покритосеменна пшеница, която има четири слоя обвивки и те пазят зърната от външни влияния.
Лимецът вирее при всякакви условия – той е студо- и сухоустойчив, почиства почвата под себе си и я подготвя за другите култури.
Растението лимец зрее по-дълго от обикновената пшеница. Най-ценното не е толкова съдържанието му, колкото енергията, която получава от слънцето. А слънцето грее в зърното на дивото жито и то поема енергията от лъчите му.
Както и при всички останали зърнени култури, така и при лимеца, използваните семена трябва да се съобразят с местните климатични условия. Ето защо е нормално в България да се отглежда и развива лимец, който се е запазил по нашите земи от хиляди години, а не да се използват семена от сортове лимец от други региони на Европа и света.
Кремъл: Сигурни сме, че САЩ разбраха посланието на Путин
Уникален дървен мост ще краси езерото в Лесопарка
Уникален дървен мост ще краси езерото в Лесопарка
МВР - Пловдив издирва мъж, прибрал забравени пари от...
Русенски баскетболист загина в тежка катастрофа