Смята се, че по времето през март може да гадаем какво ни очаква

В народната традиция баба Марта е представяна ту като сърдита старица, ту като красива и млада предвесница на хубавото време. Вероятно оттам идва и представата за многото ѝ лица и непредвидим характер. Месец март наистина е динамичен и непредвидим - според вярването и заради вечно спорещите ветрове на Марта - топлият червен Летник и студеният бял Зимник, пише Dir.bg.

Смята се, че по времето през март може да гадаем какво ни очаква. Още от първия ден на месеца трябва да си изберем ден от него. Ако денят е хубав и слънчев, годината за нас ще е щастлива и успешна, ако е студен и мрачен, не ни чака добър късмет.

Една от любимите традиции на малки и големи за 1 март е закичването с бял и червен усукан конец. Мартеницата символизира пожелание за здраве и щастие. Обичаят е познат не само в България, но също и в Румъния, Албания, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Молдова.

Според някои източници езическият ритул на връзването на мартеница е познат по нашите земи още от времето на тракийците. Според други, традицията е пренесена с идването на прабългарите и като доказателство за това се посочва практиката и до днес в някои региони на Централна Азия бял и червен конец да се ползват като защитни талисмани за животни, деца и момичета срещу зло и за здраве.

Според една от добре познатите легенди, съпругата на хан Аспарух - Ахинора - първа въвежда обичая у нас. След като съпругът ѝ преминава река Дунав на юг и тя дълго време няма новини от него, изпраща по една лястовица пресукани бял и червен конец, завързани за крака на птицата, като символ на любов.

В народните приказки пък често се говори за баба Марта - по-голямата сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), която все за нещо им се сърди и е недоволна. И за да я зарадваме и да се пазим от лютия ѝ нрав, слагаме мартеници. В някои предания баба Марта не обича възрастни жени и носи хубаво време, само когато срещне млади девойки. В други пък разкази обратно - отмъщава сериозно на младите и самонадеяните. Всъщност голяма част от поверията и традициите в март са свързани именно с омилостивяването на Марта, за да донесе пролет и слънце.

Освен баба Марта, други любими образи, свързани с традициите за първия ден от март, са Пижо и Пенда. Според една от легендите те били двама влюбени, които цялото село харесвало - напет Пижо с румени бузи и красивата Пенда с бяла кожа.

Друга история пък разказва, че това били брат и сестра, които зла магьосница опитала да раздели. Семейството дълго време нямало деца и именно с намесата на тайни сили от магьосница родителите се сдобили с близнаците Пижо и Пенда. Обещанието обаче било, че когато Пенда навърши 16 години, магьосницата ще я отведе със себе си. В деня на 16-ия рожден ден Пенда се облякла в красива бяла рокля, а Пижо подарил на сестра си красиво синьо мънисто. Тогава обаче се появила и старата магьосница с намерението да изпълни заръката си. Майката отказала обещаното и не дала дъщеря ѝ да бъде отведена - в резултат, магьосницата я превърнала във вишнево дърво и отнела живота на Пенда. Пижо бил покрусен - той тръгнал след магьосницата и я умолявал да върне сестра му. Тя се съгласила да ги събере завинаги, ако Пижо обгърне тялото ѝ с кръвта си. Така и станало. А щом бащата се прибрал - заварил над къщата два щъркела, а в двора цъфнало вишнево дърво със завързани усукани бял и червен конец със синьо мънисто.

Мартениците най-често се поставят на китката, около врата (особено при животните) или на гърдите - местата, които най-много трябва да се пазят от лоша енергия. Те се свалят при появата на първите щъркели или друга пойна птица, като се връзват на цъфнало дърво.