Д-р Кана Принова разкри кои са най-честите рискови фактори и каква е адекватната първична профилактика

Ежегодно на 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта.

Целта е да се подчертае социалната значимост, високата заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт, както и да се повиши осведомеността на населението, че има подходяща превенция на инсулта, той може успешно да се лекува, а на преживелите инцидента – да се гарантират по-добри грижи и социална подкрепа.

И тази година фокусът е върху разпознаването на най-раните симптоми на инсулта, бързата реакция и своевременното оказване на адекватна медицинска помощ.

За какво трябва да внимаваме или кои са основните симптоми на инсулта – увисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или слабост в крайниците, нарушения в говора и координацията. От изключително значение е при появата на някой от тях да се потърси спешно медицинска помощ, защото навременната реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или смърт от него.

Всяка година се появяват над 12 милиона нови инсулти. 16% от тях са при хора от 15-49 годишна възраст, 62% - при хора под 70 години.

Кои са най-честите рискови фактори и каква е адекватната първична профилактика с оглед предпазване от мозъчни инсулти – говори д-р Кана Принова, началник на Клиника по нервни болести на ВМА, съобщиха от лечебното заведение във фейсбук страницата си.

Най-честият рисков фактор е високото кръвно налягане, което е причина в 55% от случаите с мозъчно-съдови инциденти. Това налага да се следи редовно, като се препоръчва индивидуализиране на фармакологичното лечение с прицелна стойност 120/80 мм. При застойна сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност прицелните стойности са под 130/80-140/90, казва специалистът.

Други рискови фактори за развитие на мозъчни инсулти са захарен диабет, хиперхолестеролемия, затлъстяване, тютюнопушене.

През последните две години, във връзка с пандемичната обстановка, се наблюдаваха редица неврологични прояви, което повдигна въпросът за директната невротропност и невропатогенност на коронавирусите. Доказателство за това са установените повишени нива на възпалителни цитокини в ликвора, седмици след инфектиране с COVID-19.

Нови доказателства сочат, че вирусът може да атакува директно мозъчните клетки, да намали притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства производство на имунни молекули, които увреждат невроните, коментира д-р Принова.

По думите й, особено значение имат астроцитите, които поддържат нормална мозъчна функция. Именно с инфектираните астроцити могат да се обяснят някои от неврологичните синдроми като умора, депресия и мозъчна мъгла. А най-честите причини за исхемичен мозъчен инсулт са тромбоза, емболия или мозъчна хипоперфузия.

Възможни са четири патофизиологични механизма за развитие на исхемичен мозъчен инсулт при пациенти с COVID-19:

- Имуномедиирана тромбоза и хиперкоагулопатия

- Алтернативен път на ренин-ангиотензиновата система (RAS)

- SARS-COV-2 медиирано увреждане на невроваскуларната единица

- Кардиоемболия и свързана с COVID-19 кардиопатия

Проучванията до момента отчитат необичайно висока честота на венозна тромбоемболия, варираща от 7,7 до 28% при пациенти, хоспитализирани с пневмония, свързана с коронавирусна инфекция. Тромбоза на мозъчни венозни съдове при COVID-инфекция се наблюдава по-често при по-млади пациенти, предимно мъже. Клиничната картина може да бъде разнообразна, като най-характерни са следните симптоми: главоболие, зрителни нарушения, гадене, огнищна неврологична симптоматика и епилептични пристъпи. Главоболието е преобладаващ симптом и се среща при 48,6% от пациентите, следвано от епилептичните прояви (25,7%), количествените промени в съзнанието (25,7%) и огнищен неврологичен дефицит – при 31,4%. Симптомите могат да се появят дни до месеци след първоначалната диагноза на COVID-19.

Свързаните с коронавирузната инфекция мозъчни хеморагии са много по-рядко срещани от исхемичния мозъчен инсулт. Остра хеморагична енцефалопатия, макар и рядко, е описана при тежко протичаща инфекция, обикновено през първата или втора седмица. Клинично състоянието протича с нарушено съзнание, епилептични пристъпи, кома.

Натрупаните литературни данни до момента показват често засягане на централната нервна система от SARS-COV-2 и ролята му като самостоятелен рисков фактор за развитие на съдови заболявания на мозъка.

Това налага повишено внимание на лекарите към това заболяване и осъществяване на навременно диагностично и терапевтично поведение при пациенти с новопоявили се неврологични симптоми, категорична е д-р Кана Принова.