Видял си нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Dunavmost.com заедно с кратък текст - лесно е!

Стани репортер - тук може да ни изпратите ваша снимка или видео материал Изпрати репортаж

Калинките долетяха в Русе

18
Този човечец, незнайно от кого сложен на длъжността „директор“ обсеби наградата за себе си
Този човечец, незнайно от кого сложен на длъжността „директор“ обсеби наградата за себе си Снимка: YouTube

Калинките долетяха и в „Награди Русе“… за съжаление

Това, че живeя в извън страната, не означава, че не се интересувам живо от това какво става в родния ми град Русе.

В Деня на българската просвета и култура, ми беше особено носталгично, че не съм в родината. Болеше ме някак изгарящо вътре. Затова с удоволствие се включих онлайн, за да гледам тържествената церемония по връчването на тазгодишните награди „Русе“. 

С почит, уважение и дълбоко чувство на гордост проследих церемонията и си припомнях на ум хората, които бяха удостоени. Защото повечето от тях познавам лично. Срещал съм се по един или друг повод с тяхното изкуство или начин на мислене. Беше ми толкова идилично щастливо на душата и сърцето… докато всичките ми носталгични усещания се сблъскаха челно с действителността на „калинките“ в България. Уви, бяха долетели и до русенската културна общественост. И то не просто литнали и кацнали, а направо се бяха натрапили с цялата си пошлост.

Директорът на Регионалния телевизионен център Калчо Петков трябваше да излезе и да приеме наградата за ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС НА ЕКИПА, който е наистина съставен от страхотни перфекционисти. Но вместо това този човечец, незнайно от кого сложен на длъжността „директор“ обсеби наградата за себе си. Взе да благодари на кого ли не, само не и на подопечните си, които реално му бяха донесли високото признание.

Аз, ако бях на негово място, щях да изляза с част от целия си екип. Защото това е колективна награда. Не персонална за окаляния човечец. Много ме подразни тази „мъжка калинка“. Честно! 

И точно в този момент спрях да съжалявам, че не съм в България. Че съм избрал да отида в далечна, но реална държава, където има респект към умните хора, а „калинките“ изобщо не ги толерират.

Слава Богу, че преди години решително поех напред. И вече знам, че едва ли има връщане назад. Защото все още нищо не се е променила в милата родина. Защото все още шестват „калинките“. Защото войнстващата посредственост е истинската действителност в България.

Автор: В. Д.
(Автор: В. Д. - Dunavmost.com не носи отговорност за авторството на изпратените материали.
Материалите от секцията "Русенски репортери" се публикуват без редакционна намеса от екипа на Dunavmost.com)

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари