Сезонът започна рано и породи големи очаквания за любителите на ските, но завърши безславно, с априлски температури през февруари.

Зимата започна с доста сняг в някои райони на страната още през ноември и мнозина се питаха дали не се завръщат класическите зими, описвани в романите на класиците, със сняг понякога от ноември до април, пише Dir.bg.

Подобна зима у нас не е имало от десетилетия и... тази не направи изключение.

Месец декември беше с температури малко под обичайните в голяма част от страната, но температурите средно за страната останаха в коридора от минус един до плюс един градуса над нормата, за който се счита, че месецът е с нормални температури.

Все пак, декември, макар с малко, но беше поднормен в югозападните части на страната, а около и малко над норма за съответните пунктове, температурите бяха в Северозападна България. Средно за страната аномалията беше минус 0.6 десети от градуса - така наречената "норма минус".

За сметка на това, доминиращата атмосферна циркулация беше такава, че валежите бяха малко. С изключение на Русе, където бяха в норма, средно за страната те бяха малко над 50 на сто от нормата - месецът излезе подчертано сух.

Дните със сняг бяха по-малко от обичайното, а имаше и места почти без снежна покривка цял месец.

За сметка на това, месец януари беше единственият влажен зимен месец. В Източна България отново имаше места с под 60 на сто от нормалните валежи, но западът на страната компенсира това с излишък: Сандански, Видин и районите наоколо, които от края на лятото до началото на зимата страдаха от тотална суша, компенсираха отчасти това с 2 и 3 пъти над обичайните месечни количества валежи.

В температурно отношение обаче, макар и с малко, януари "сдаде багажа".

Той започна със сравнително ниски температури и през първата си половина беше по-често около и под норма, но започвайки от 16 число, до края на месеца, без изключение всичко беше "в червено" и в крайна сметка месецът излезе с малко, но над норма - средно точно един градус. Ако изключим обаче планините, главно високите части и Югозапада, в останалата, по-голяма част от страната, низините, аномалията беше между градус и половина и два. Така, макар януари 2019 да не бе чак толкова мек като събрата си от 2018 година (средно с около 3.5 градуса над норма!), този централен зимен месец също излезе мек, с температури над класическите норми.

Това, което може да се каже като положителна равносметка за него, е голямото количество сняг по високите части на планините, нещо което далеч не е задължително през последните години и десетилетия-две. За сметка на това, в низините, подобно на декември, снегът беше оскъден и като брой дни със снежна покривка, но най-вече като количество и площ.

Февруари в класическите норми на миналия век (и това може да се прочете в учебниците) е един от най-сухите месеци за по-голямата част от страната. Същевременно, през последните години, в някои от тях, понякога - често, в епохата на промяна на климата, февруари често изненадваше със "квазисредиземноморски"(за средиземноморския климат е характерен пик на месечните количества в тип валежи за края на зимата) - над, а често - кратно над нормалните за средата и втората половина на миналия век.

Приключилият вчера Малък Сечко, поне по отношение на валежите, се върна към класиката: и без това оскъдно полагащите му се по норма валежи, той не успя да...преполови с под 50 на сто от нормалните месечни валежни норми, освен на места в Предбалкана.

Месецът, освен сух, беше и почти безснежен (на много места - съвсем безснежен), като никъде в низините броят на един снежен период не беше по-дълъг от 3 дни, при това - някакви символични снежни покривки от по 2 до няколко сантиметра. Единственото изключение беше Видин, осъмнал на 23 февруари с невероятните... 12 сантиметра, които усилващото се слънце "изяде" за 3 дни, въпреки студеното време.

Средно за страната февруари беше с 2.1 градуса по-топъл от обичайното. Но това число изобщо не илюстрира реалната картина: аномалията, най-често над 3 градуса, беше снижена до малко над два от само едно трио, но наистина студени дни: 23, особено 24 и 25 февруари. На 24 мощното ултраарктично нахлуване понижи температурите средно за страната с цели 8 (осем!) градуса под обичайните.

Но...лястовичка пролет не прави: всички останали дни на месеца бяха с температури малко или много над обичайните и в крайна сметка месецът излезе с нелоша положителна аномалия.

В резюме: Изминалата зима не беше най-топлата за последното десетилетие. Предната - 2017/18, и 2015/6 бяха далеч по-меки в температурно отношение, но малкото валежи, голяма част от които под формата на дъжд в ниското, както и много по-малкото снежна покривка от обичайното, средно за страната (на места в низините тя беше практически без сняг или с по 2-3 дни символична снежна покривка), я нареждат без съмнение сред меките зими.

Така, от 2011 година до днес, почти цяло десетилетие, имаме само две номинално студени зими - тези на 2011/2012 (безспорно люта зима, макар студеният период да продължи под месец) и зимата на 2016/2017.