Публикуваме мнение на Верослав Манов* във връзка с дискутираната напоследък тема за връщането на казармата.

Ето какво сподели Манов пред 24 часа:

"Личният състав на свързочното отделение към мотострелковия батальон на танковата бригада в Карлово се снима за спомен през 1985 г.

Това определено е най-тежката тема от всички, свързани с казармата. И най-неприятната.

Трудността идва най-вече от осмислянето на проблема, от невъзможността да се осъзнае каква нужда може да изпитва военнослужещият (офицер или стар войник) да уронва личното достойнство и физическата цялост на човек, който по един или друг начин е негов боен другар. Психопатологията е наука, за която следващите редове ще дадат повод за размисъл и ще стимулират търсенето на отговор на поставените по-горе въпроси.

Самото наименование, буквално цитирано от устава, създава усещане за нещо грозно и отвратително, нещо извратено. А същевременно се оказва почти неизкоренимо.

Демонстрация на превъзходство, на груба физическа сила. Потъпкване на морални и законови норми, причиняване на душевна и телесна болка. Всичко това в най-разнообразни варианти битуваше в нашите поделения.

Въпросът е, че често въобще не се осъзнава като нарушение от този, който го извършва. По-скоро за извращението се мисли като за спазване на някакви традиции, завещани от набор на набор; като най-сигурен начин за урегулиране на отношенията между стари и млади. Винаги новият набор е по-кекав, по-глупав и за да бъде стегнат, идва ред на силовите методи.

Ще прозвучи неочаквано, странно, може би кощунствено дори, но всичко, на което беше обърнато внимание в частта за старите и младите, за трудността на казармата, за убиването на времето намира израз в проблема за извращенията. Дори тук може да бъде открито прословутото чувство за хумор. Може да е деформирано, нетрадиционно, “извратено”, но го има.

Най-виден е този факт в извращенията, които са своеобразни постановки - със свой сценарий, режисура, главни и второстепенни герои и публика. Представленията най-често са нощни, а сцената преимуществено е спалното помещение. Рали “Монте Карло” е състезание, при което вместо автомобили участват новобранци на четири крака с джапанки на ръцете и краката. На гърба, естествено, е водачът. След старта се започват обиколки на “пистата” и в даден момент се “влиза в бокса” (определено място край пътеката) най-често за “смяна на гумите” - няколко човека вдигат във въздуха “болид” и “шофьор”, други махат джапанките и слагат нови.

Победител е първият, направил определен брой обиколки. От същия, автомобилен, тип е кормуването - с шкафчета в ръце на плаца или в спалното. След несполучливи занятия през деня в танкови поделения се провеждат нощни стрелби - екипажът на танка се покатерва върху един войник и започват разиграването на маневри.

“Подводница” се нарича извращение, при което войникът е принуден да пълзи под леглата, от време на време се показва “на повърхността” и после пак се “потапя”. Подобно е и “делфин” - тук пълзенето е под единия и над другия креват, както морският бозайник прави скоковете си. “Костенурка” имаме, когато на краката, лактите и главата на новобранеца са поставени каски, а той самият е върху мозаечен под. Целта е, след като бъде ритнат, бутнат или тласнат, да се засили по мозайката и да се блъсне в отсрещната стена.

Сред нощните веселби в спалното е свиренето на въображаем касетофон, когато някой от новобранците е принуждаван да изпълнява хитове на популярни изпълнители. Може би най-известното извращение е да избръснеш Ботев.

Младият войник е изпратен да обръсне лика на някой от националните ни герои. Насапунисва се стъклото на портрета и се изчегъртва с бръснача. Най-често се използва Христо Ботев, защото гаврата може да продължи до безкрай заради брадата на великия поет, която няма как да бъде обръсната по този начин.

При очевидната невъзможност да бъде свършена определена работа, възложена от старите, може да се стигне до бой. За войник с явни следи от побой по лицето се казва, че е “цепил дърва” - някое е отскочило и оттам е синината под окото. Ритник в бедрото отстрани наричат “биене на пеницилин”. “Туц” е удар с юмрук по темето, а “табан” - удар по долната част на ходилото. Безсмисленият тормоз се определя като “кушия, гонка, кеч, сбръч, действия, чанч”. Сред наказанията най-популярен във всички български поделения е ударът с длан по врата, т.нар. инструктаж.

Бром в чая, за да не мисли боецът за секс - крита истина или градска легенда?

Лесно е с един замах да се обобщи, че в казармата няма и не може да има секс, щом в поделенията почти не се допускат жени, а хомосексуалисти и до ден днешен (ако не се лъжа) не ги вземат за войници в България. Подобни категорични твърдения са неразумни и доказателства за това ще потърсим в следващите редове.

Възможно ли е млади, здрави и потентни мъже на 18, 19, 20 години да изтръгнат от себе си половия нагон само защото са отделени от обичайната си среда и са принудени да прекарат повече от година в компанията на хора от същия пол? Мнозина от тях до влизането си в казармата са водили редовен сексуален живот, имали са (и имат) сериозна приятелка или съпруга. Извадени от обичайния си ритъм, бойците са подложени на физиологически и психологически сътресения.

Предвид това може би е вярна легендата, че в чая, сервиран за закуска в поделенията на БНА, се добавял бром или някакво съединение на този химичен елемент. Целта на тези биологични експерименти била да се намали или направо убие половото влечение и по този начин съхранената енергия да се влага в занятията по БПП и в охраната на поделението или държавната граница.

При тези обстоятелства остава пренасянето в света на спомените и мечтите. Най-интересните предавания (и по-специално филми) по телевизията са тези, в които изобилстват сексуални или еротични сцени. А вечер в спалното се провежда ЦПР (цветна полова раздувка). Всеки от войниците разказва колкото се може по-увлекателно за първите си сексуални изживявания и първото полово сношение в живота си.

Все пак бляновете и спомените от цивилния живот са едно, а казармената реалност в настоящето - съвсем друго. Къде, по какъв начин може войникът да намери полово удовлетворение? Голяма рядкост са връзките с момичета от местното население и ако ги има, завършват с Менделсон. (Как иначе жените с леко поведение от провинцията ще станат почтени софиянки?) Не мога обаче да се закълна, че хомосексдуализмът го е нямало в поделенията ни, че бойното приятелство никога не прераства в нежна мъжка дружба.

Ако за гейовете в последните години има невероятна тенденция към засилване на толерантността, то други полови извращения не предизвикват само усмивки, а единствено отвращение. Сред тях е сексуално общуване с животни. В шокиращия игрален филм “Граница” (1993 г., сценаристи и режисьори Илиян Симеонов, Християн Ночев), където явно тенденциозно бяха представени службата и ежедневието в

Гранични войски, не бяха подминати и подобни прояви. Героят там онождаше козичките. Предмет на подобни попълзновения са и други от домашните животни.

Всичко това, убеден съм, са единични случаи и изолирани явления. Това, което остава безспорно най-сигурният начин да поддържаш сексуалния си баланс, е мастурбацията. Онанизмът се оказва масова практика. Известен е вицът за девственото момиче, което забременяло. След многократните изследвания лекарят попитал девойката къде живее и, като разбрал, че е близо до казармата, обобщил: “Ясно, това е от изпаренията!” Войнишката любовница се казва Мара Шепова.

Нерядко можеш да чуеш: “Колко деца съм изхвърлил в кенефа!...” или “По патрулната пътека всеки храст ми вика “Тате!”. Като всяко сексуално преживяване и при мастурбацията човек изпитва нужда от усамотяване. Място, където традиционно се онанира, се нарича секспункт. Най-често това е помещението, където и царят ходи сам - тоалетната, но може и на поста, на вишката или където и да е в района на поделението, стига да е достатъчно уединено. Запътилият се към секспункта обикновено носи със себе си материали - това са снимки или текстове с еротично съдържание."

* Авторът Верослав Манов е служил в казармата в 16-и граничен отряд, поделение 56570, град Гоце Делчев, застава “Елба”, с. Нова Ловча през 1985-1987 г. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски” през 1992 г., специалност “Българска филология”. Работи като учител по български език и литература в НПГПТО “М. В. Ломоносов” в София.