Изтеклият запис на разговор с доскорошния директор на Българска Банка за Развитие, който беше и шеф на Комисията по Финансов Надзор е дълъг, досаден и противен. Труден за слушане. Но по същество този разговор е още по-страшен от прословутите срамни монолози на премиера, които се появиха миналото лято.

Безочието на Мавродиев, който пазарува къщи в Гърция по странни схеми и с внушителни пари в брой, е най-малкият проблем. Дори не ме стряска толкова и категоричното самопризнание, че той е човек на Пеевски. Нито пък изнесената от него информация, че Пеевски държи Борисов на власт.

Най-кошмарно е наглото признание за престъпния начин, по който функционира една изцяло държавна банка, създадена с единствена цел да подпомага бизнеса в България. Източване на кредитни линии, погазване на процедури, подпомагане на избрани, прехвърляне на активи, престъпване на законови разпоредби. Всичко това, изнесено от Мавродиев без капка свян и с нескритото самочувствие на човек, който върши страхотна работа.

Работа, работа, работа...

През последната година прокуратурата показно погна олигарси, бизнесмени, президентски съветници или неудобни служители по много по-лековати сигнали. Стигна се до дела, които се сгромолясаха едно по едно. Дали сега някой си мисли, че прокуратурата ще се задейства да разнищи Мавродиев, който открито работи като чекмедже на Борисов и Пеевски? Не, разбира се.

Хора, не знам дали си давате сметка, но ние сме заложници. За съжаление няма смисъл да очакваме някой въоръжен до зъби специален отряд да скочи от въздуха, за да ни спаси.

Заложници сме и ще трябва да се измъкваме сами.

С чегъртане.

Радослав Бимбалов