50 хиляди декара гора.

Изгубени за няколко денонощия. Денят е 26 октомври. Два пожара по едно и също време. Единият в най-голямата, другият в най-високата българска планина. Дом на стотици животни - превърнал се в пепел.

Денят е 26 октомври. Пламъци обхващат югозападния дял на Рила. Часове след първия сигнал за тревога пожарът се разпространява на тройно по-голяма площ. Горски, пожарникари и военни са вдигнати на крак.

„Пътищата са тежки, трудни, от долната страна няма дори достъп за автомобили. Там е около 3 км пеша - черен, горски път, много трудно проходим, дори за тези автомобили, които са тук“, обясни Дамян Дамянов, директор ЮЗДП, цитиран от bTV.

Цяла нощ булдозер прокарва път през планината, за да осигури достъп на силите, участващи в гасенето. Тръгваме заедно с тях по пътя, който ни отвежда на над 2000 метра надморска височина.

Разбираме, че достъпът с неспециализиран автомобил е невъзможен.

С помощта на екипите, участващи в спасяването на гората, стигаме до алпийската част на Рила, където близо 200 души се борят с огъня. За причината за пожара може само да се предполага. 

„Или от бракониерите, които са правили незаконен лов, или от пастирите , които по този начин осигуряват прясна паша за животните“, коментира Дамянов.

На 2500 метра надморска височина вятърът разпалва пламъците и те обгръщат територии от Национален парк „Рила“. Губи се ценна природа.

„Високопланинските пожари са труднодостъпни, тъй като в основната част всичко е пеша, при терен, който е с 35-40 градуса. Вие сами се убедихте какъв е пътят. Усещаме липса на по-добра специализирана техника освен нашите малки автомобили, които са високопроходими“, обясни Дамян Дамянов, директор ЮЗДП.

Срещаме единствения  доброволец, успял да достигне високата местност, благодарение на специална машина.

Тази техника, с която сте дошъл ваша ли е?

Тя е на фирмата ми и аз съм я закупил, за да участваме аз и колегите ми в подобни неща.

С какво се занимава фирмата Ви?

С ИТ фирма.

След като пожарът е потушен, Димитър Димитров ни посреща в офиса си в центъра на София. Разбираме, че е купил 14 такива машини на стойност половин милион лева.

„Започнах да участвам като доброволец при потушаването на пожари и видях колко е трудно, когато човек е само с една лопата или мех с вода да се бори срещу такава стихия. Техниката, която ползват пожарникарите, не би могла да навлезе в силно пресечен терен насред гората“, казва Димитър.

Според него пожарникарите ни се мъчат със сегашната си техника:

„Аз няма как да накарам държавата да си купи някаква техника и виждайки, че пожарникари и горски служители се мъчат, просто купих техниката, за да им помагам“, обясни доброволецът.

9 от машините са дарени на доброволни формирования в България. А 5 от тях остават за Димитър и колегите му, които често го молят да ги освободи от работата в офиса за ден, за да се борят с бедствия.

„Идеята на тези шлангови машини е при нужда много бързо да бъде прокарано трасе, по което да се трансформира вода до пожара. Една такава машина има помпа и 2 км шланг и тя е в състояние да изгради трасе от 1 км в рамките на 5, 6 минути. Бих оприличил тяхната поддръжка с авиационната техника“, казва още Димитър.

Само 24 часа след първите пламъци в Рила военните хеликоптери, участвали в гасенето, се насочват към Стара планина. Гори билото над град Чипровци.

„Много е тежка ситуацията горе, димът е опасен“, е категоричен главен комисар Николай Николов.

„Всички сме притеснени, защото в голяма част от гасенето условията са тежки за работа, има опасност от обгазяване, има върхови пожари, има опасност хората да бъдат обхванати в периметъра на пожара“, заяви Дамян Дамянов, директор ЮЗДП.

Борбата с огнената стихия продължава. Белите дробове на България са погълнати от пламъци. За няколко часа изгарят хиляди декари от вековната гора.

„Аз съм от Видин. Това ми е домът и гори. Такъв пожар досега не съм виждал, толкова голям, толкова голям фронт и много огнища, които са независими едно от друго - трудно достъпни, мъглата усложнява още повече нещата. Обичам тоя край на планината и не искам да изгори“, споделя Владимир Василев.

Младите момчета не са огнеборци по професия, а програмисти. Пътували са над 100 километра. Не правят сметка за изхарчените средства, нито за труда или тежките условия. Целта е само една:

„Докато не се изгаси. Може да е утре, може да е след една седмица, не ме интересува“, казва Станислав Илков.

Пожарът оставя огромен белег във вековната гора. За по- малко от 2 дни изгарят над 40 хиляди декара. Площ, колкото половин Пловдив.

За Димитър борбата с огъня понякога е борба с вятърни мелници. Разказва ни за най- голямото си разочарование в доброволческия си труд.

„Септември месец, 2012 година, мястото е село Раково, кюстендилски окръг, то се намира на труднодостъпно място в планината. При въпросния така наречен пожар се оказа че служителите на горското стопанство са инструктирани, че трябва да извършат и да организират насрещен пожар.Идеята при насрещния пожар е да се опожари целенасочено някакви ивица, така че след това, когато дойде същинския пожар да бъде спрян по естествен път, тъй като вече всичко там в контролираната зона е изгоряло“, обясни Димитър.

Доброволците тръгват да търсят същинския пожар, за да спестят на гората контролираното й подпалване.

„Отидохме на въпросното място, обходихме целия район, но пожар нямаше. Когато се върнахме те пак бяха запалили всичко. Ние пак го угасихме. Като взимахме вода на четвъртия път, те не ни дадоха вода и казаха, че началниците са им се скарали жестоко. Ние започнахме да взимаме вода от реката, което е на няколкостотин метра и пак успяхме да загасим всичко, при което един автомобил на „Гражданска защита“ беше поставен така на пътя, че да не можем да ходим за вода“, обясни доброволецът.

Димитър разказва, че по- късно хората, които палели гората, си тръгнали а той останал, докато пожарът не се потуши.

„Пожарът се разгоря пак и аз трябваше цяла нощ да го гася сам, за да охранявам мястото и да гася там, където се възпламеняват изгорели дънери. И...живях няколко години с чувството, че съм спасил 2 кв. км гора и след няколко години се оказа, че гората е отрязана“, споделя Димитър.

Според него това не е случайно, а практика в гората. 

„Когато някъде се документира, че има пожар, след това се взема решение, че след като гората е пострадала, тя трябва да бъде отрязана, а обикновено при такива пожари, при нисък пожар се уврежда само кората на дърветата. Те бяха използвали факта, че мястото е трудно достъпно и бяха блокирали пътя“, смята доброволецът.

Съюзът на българските спасители е единствената организация в България, която се занимава със спасителна дейност и обучава доброволци за тежки бедствия.

„При нас идват абсолютно всякакви хора. Единствено трябва да имат желание и да го чувстват в себе си“, обяснява Костадин Карамитов.

От съюза разработват приложение, което да е в помощ на доброволците в борбата с природните стихии. 

„Отиваме на бедствия, пожари, след това излизат сгради, гори, превозни средства и полски пожари. Ако изберем гори?, излизат основните гори, които са в България, ако изберем Рила - отново подаваме дали има застрашени човешки животи и по този начин локализираме точно къде се намира пожарът“, обясни Карамитов.

Последните 3 месеца единственият дъждовен период в планините е за няколко дни през октомври.

„След това сухо лято достатъчно е един фас от цигара една клечка кибрит“, обясни Дамян Дамянов, директор ЮЗДП.

„Човек не трябва да оставя работата си, каквато и да е тя, да му пречи да живее в реалния свят. Има други неща в тоя живот, които са много по важни от работата“, смята Станислав Илков, доброволец.

„Трудно ми е да го кажа. Не се гордея с това, просто си изпълнявам гражданския дълг. Всеки би трябвало да го прави според мен, смята Димитър Димитров.

Момчетата, които срещнахме, ще продължат да помагат в пожари. Без да знаят дали причината е случайно изпуснат фас, силно слънце или незаконна сеч. Едно е сигурно - тяхната отдаденост не изгаря.