Годината е 2031-ва.

Електромобилът ти се изключва по средата на магистралата - достигнал си своя CO2 лимит.

За щастие, наблизо има крайпътно заведение. Прекрачваш прага, а вътре телевизорът гърми в празната зала с гореща новина:

"Меглена Кунева е новият губернатор на България."

Политиката няма никакво значение за теб, защото си изморен и гладен.

Сканираш ковид сертификата си и получаваш достъп до електронното табло за поръчки. МРЗ в Южен ЕС е 3500 евро и се актуализира с месечната инфлация - т.е. всичко тук е автоматизирано.

Харесваш си Beyond Burger с аромат на истинско месо. Селектираш го за 59 евро (2/3 данък), но за твой ужас се оказва, че нямаш достатъчно пари в своята ЕЦБ сметка.

Защо по дяволите?

"Поради недостатъчна консумация, според Директива 341/2025, на вашето електронно евро беше наложена наказателна лихва."

Падаш на колене хлипайки, докато автоматът изплюва пликче ментови хлебарки от социалната програма на Зелената сделка 4. Нещата вървят към глад и реч за климатичния апокалипсис от телевизора.

В този момент, като мираж, до ноздрите ти достига миризмата на пържени кюфтета. Подобно на гладно куче се втурваш навън, проследяваш ароматите и стигаш до разгърнат горски пикник.

Група от 50тина странно добре охранени къмпингари готвят всякакви меса и се черпят с прозрачна напитка в смачкани пластмасови шишета (колекцинерски артефакт от черния пазар). Фонът е банната за сексизъм "фолк" песен от 90-те.

Един брадат шкембелия тъкмо забива в земята някакво жълто знаме и се обръща към теб:

"Ако не си златен член, входът е четвърт сатоши за трите дена"

Стоян Панчев, икономист