Америка, както и останалата част от света, още дълго ще помнят едно от най-големите престъпления, което се случи преди 17 години в гимназията в на градчето Колумбейн в Колорадо, когато двама тийнейджъри убиха 12 ученици и един учител, пише zajenata.bg.

За първи път от престъплението, след 17 години, майката на единия от нападателите реши да проговори за детайлите на тази трагедия. Сю Клеболд, майката на Дилън Клеболд, който заедно с Ерик Харисън на 20 април 1999 г. устроиха зверска касапница, като убиха 13 души, гостува в предаването Кърсти Уорк на Би Би Си.

"Най-трудно е да се разбере, че децата убиват деца" е изречението, което е издълбано на паметника, издигнат след трагедията. Този паметник отдава почит на загиналите ученици и учителя, който загина, опитвайки се да ги защити. Сю казва, че често ходи там и че мислено си говори с жертвите.

"Просто искам да знаят, че често мисля за тях. Винаги ще мисля за тях ", казва тя.

Последните 17 години живее с факта, че нейният любим син е извършил гнусно престъпление, но се сблъсква и с неговото самоубийство, извършено непосредствено след клането.

За първи път споделя позицията си в книгата "Осъждането на майката".

Приходите от книгата ще отидат за благотворителност за лечение психични заболявания.

Сю и нейният съпруг едва след клането разбрали, че синът им две години се е борил със самоубийствени идеи и оттогава е решена да помогне на родителите, чиито деца се намират в подобна ситуация.

"Не отивай никъде, седни да поговорим".

В разговора Сю си припомнила сутринта на клането и се опитала да си обясни какво се е случило тогава, защото дълго се питала за истинските причини. Преди разсъмване Дилън изтичал пред спалнята на родителите и се спуснал по стълбите надолу прошепвайки "сбогом".

Дълго след престъплението не е искала да се примири с факта, че нейният син е убиец, но когато след 6 месеца получила доклада от полицията, това станало неизбежно. В книгата пише, че за останалата част от света най-добре ще е било Дилън изобщо да не се е раждал, но не и за нея.

Въпреки че й е трудно да говори за безусловната любов към сина си, твърди, че опитът, който е получила при отглеждането и обичта към сина ѝ е най-прекрасното чувство, което изпитала в живота. От смъртта му упорито се опитва да разбере каква е причината за тази ужасна трагедия.

На въпрос какво мисли, че е трябвало да направи сутринта в деня на клането, Сю отговаря: "Трябваше да застана до него и да му кажа: Не отиваш никъде, седни да поговорим".