Вестник "168 часа"  публикува любопитен коментар за коронавируса и предприетите мерки за безопасност у нас: 

Всеки божи ден ни се карат заради този Кошмар-19

Примирих се отдавна с опорната точка, че “трябва да се научим да живеем с този вирус”, въпреки че никога не се уточнява докога. Докато първолаците станат абитуриенти ли? Или докато кактус порасне от семе два метра? Да кажат нещо поне ориентировъчно: “Трябва да се научим да живеем с този вирус, докато не се появи надеждно лекарство или ваксина или докато самият вирус не се умори и не умре като останалите си събратя…” Нищо! Приемам, че политически далновидно е

населението да бъде държано нащрек,

защото в по-голямата си част е просто, недоверчиво, подценява авторитетите, не се подчинява на заповеди и всява хаос.

Примирих се също, че на всеки конкретен въпрос относно спецификите на COVID-19 (не е ли съмнително например, че не се държи като нито един познат досега вирус) учените вдигат рамене и отговарят, че е нов и още не са имали достатъчно време, за да го опознаят. Но пък от друга страна, на драго сърце плашат как без всякакво съмнение е установено, че се разпространява не с тежка плюнка, а аерозолно във въздуха, уточняват коя кръвна група е в най-висок риск, на кои конкретни места става най-големият обмен, как прецаква мозъка, сърцето…

Спокойно реагирам на взаимно изключващи се твърдения в един и същи ден

и час, в една и съща новинарска емисия: “Испански учени установиха, че стадният имунитет няма ефект” и “Кметът на Москва се похвали, че руската столица е постигнала достатъчен стаден имунитет, за да бъдат облекчени мерките”. Не се ядосвам, дзен съм, приемам, че така им отърва, и чакам да видя докъде ще стигнат с когнитивния дисонанс.

От време на време се изпълвам със съчувствие към авторитетни вирусолози, които никога не са изневерявали на професионализма си и са казвали истината, без да се влияят от конюнктурата, а изведнъж се явяват стиснали зъби и започват да сеят паника, за да влязат в тон със СЗО. Жал ми е за тях, без да спирам да ги уважавам. Разбирам, че дори и най-чистите души са подвластни на натиск и пропаганда.

Каквото и да правя обаче - свещ, мост назад,

дишане в хартиена торба,

не мога да се примиря с насаждането на чувство за вина!

Всеки божи ден ни се карат заради тоя Кошмар-19! Не сме били спазвали мерките. Ама чакайте, бе! Когато станаха 330 положителни теста за денонощие, казаха, че затварят ресторанти и клубове, и тържествата на закрито се отменят. Понеже, нали, там най-много се обменяла слюнка. Появява се обаче някой си Алибегов, тръшва се, че нощният живот загива, и пак отварят всичко. Кой ще е виновен за тая инфекция? Аз ли? Пак ли ще ми се карат, когато надиплят 1000 положителни за денонощие? Нали казаха, че може?

Чувството за вина е благодатно за насаждане, има много начини да се запали. Пускат новина, че в България и в още няколко държави се тества лекарство срещу краста, което имало ефект и срещу китайския бацил. Радвате ли се? Вие в ред ли сте, бе? Моментално излизат титаните на ветеринарната медицина и отряд скептици, които надълго и нашироко обясняват страничните ефекти и пълното безумие от тестването на препарат за свине върху хора. Как изобщо може да ни дойде на акъла да се окрилим от мисълта, че възрастните ни родители може и да преживеят евентуално заразяване с COVID-19? На всичкото отгоре това лекарство се тества с парите на олигарх! Пълни нещастници сме, ако се изпълваме с надежди, вместо да се тресем от отчаяние и безалтернативност.

Всеки ден, ама буквално “всеки”, в чуждоезични издания, като се започне от индийски и се стигне до австралийски, има статии на тема прогрес с експериментална ваксина или хапче. Руснаците наскоро съобщиха, че тяхната ваксина дава отлични резултати, те и

антивирусно лекарство си направиха,

германците - също, а индийците, чиято нация направо е прегазена от коронавируса, тръбят, че ще извадят инжекциите до края на август. Да сте чули или чели нещо подобно в българските медии? Да се е появявал всичколог и да е свел какво се случва по света с търсенето на панацеята?

Българите не са длъжни да четат английски специализирани статии, едва ли се сещат да ползват Google translate, за да се информират за светлото бъдеще, но пък и учените не считат за нужно да ги осведомяват. Американците изкупиха целия ремдесивир - лекарството, което ЕС лицензира и обяви, че бори вируса. Някой? Нещо? Виновни ли сме? Наказват ли ни? Българските болници разполагат ли с тоя ремдесивир, бе? Кой ще ни каже?

На тоя мрачен фон се появява Бил Гейтс

и се жалва, че хората нямало да искат ваксините. Човече, на нас от март ни набиват в главите, че ваксините трябва най-малко пет години да се тестват, за да станат сигурни, иначе причиняват незнайни странични ефекти в бъдеще. Как очакваш сега да си заголим ръкавите за серум, произведен за три месеца? И как очакваш да приемем опорната точка, че само имунизацията ще ни върне нормалния живот?

Не знам как са пресметнали търпението на земните жители на онзи прословут “Ивент 201”, когато фондацията на Бил и Мелинда заедно с института “Джонс Хопкинс” са разиграли цялата драма с короновируса, само че тръгнал от Бразилия. Може и изобщо да не са взели предвид този праг. Но чувството за вина е само етап, на друг ивент трябва да се замислят до какво точно води.