За някои това е толкоз просто и логично. Какво тук значат някакви си права или закони?!

У нас, при всеки сблъсък, в който са замесени представители на ромския етнос, се развихрят емоции и страсти, организират се митинги и шествия, някой управляващ се сеща, че може да демонстрира твърда ръка, а националистите изживяват своя кратък звезден миг. Но така проблемът не се решава, а се задълбочава. И е само въпрос на време къде конфликти ще ескалират отново – днес е във Войводиново, утре – в Катуница, вдругиден – в Сливен... Защото те не са етнически, а политически и се свеждат до липсата на воля у управляващите законите да се прилагат стриктно, а не избирателно.

Това означава изобщо да не се допуска незаконно строителство. А не 20 години кмет, общинска администрация и полиция безучастно да наблюдават как временните колиби трупат тухла след тухла и керемидка до керемидка, как стават прогимназии, които отгоре на всичко се захранват и с незаконен ток. Или пък геройски да се рушат паянтови постройки, а да се подминават сараи и хотели, изникнали по същия порочен начин върху пристанища, дюни, край писти или язовири.

Това означава всички, независимо от техния произход, да плащат данъците си и парите от тях да се инвестират обратно за благото на гражданите. А не да се измислят нелепи проекти като раздаване на безплатни мезонети, които ромите, и да искат, не могат да поддържат. Защото въпреки милионите, прахосани за ромско включване, те пак нямат работа и доходи. Защото децата им масово продължават да са неграмотни и без никакъв шанс за по-добро бъдеще.

Това означава всички престъпления – от най-дребната кражба до убийството, да се наказват своевременно и според закона. А не да се пренебрегват постоянно в името на криворазбран етнически мир, което само насажда чувство за безнаказаност у извършителите и на безнадежност у потърпевшите. Или пък да се отива в другата крайност и да се прибягва към саморазправа, като се бутат незаконни къщи като вендета за това, че двама младежи са набили командос. Не възмездие, а справедливост жадуват българските граждани!

Това означава да се проявява елементарна човешка съпричастност и да не се изхвърлят на улицата насред зима семейства с деца, без да им се предложи алтернатива. Защото това няма да ги направи по-добри граждани, а по-озлобени хора.

Нищо подобно не се случва. Поради нежелание, некадърност или корупция. И се отваря широко поле за емоционална манипулация и политическа експлоатация на страховете и на гнева на хората. С участието на ромски, футболни или националистически агитки.

Но така повече не може да продължава. Ако не спре безхаберието на всички власти в нашата държава и те не започнат да си вършат работата, водени от закона, а не от сметки без кръчмар, периодичните сблъсъци тук таме бавно, но сигурно ще доведат до катастрофа. Потърпевши ще сме всички ние.

Автор: Гроздан Караджов