Холдингът е раздал заеми на свои фирми за почти 2 млрд. лв., без да е ясно дали и кога те изобщо ще успеят да му ги върнат.

В последните няколко месеца около Българския енергиен холдинг (БЕХ) се сипят новини, които сякаш никой не забелязва. Холдингът самоотвержено се втурва да спасява дружество след дружество и увеличава със стотици милиони парите, които налива уж като заеми в подопечните си компании. Последният финансов отчет на БЕХ показва, че инвестициите в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия надхвърлят 2.6 млрд. лв., като от тях заемите са за почти 2 млрд. лева. Кога и дали изобщо дружествата ще успеят да върнат парите, не е ясно., пише вестник Сега.

Става въпрос за форма на вътрешно кредитиране чрез сложни финансово-счетоводни маневри, което в крайна сметка се поема от данъкоплатците - чрез бюджета или чрез цената на тока.

За да може да посрещне все по-нарастващите нужди, холдингът е принуден да тегли заеми. През юни холдингът взе трети облигационен заем за 400 млн. евро, а месец по-късно увеличи размера му до 550 млн. евро. Преди десетина дни БЕХ взе още 50 млн. евро под формата на облигационен заем. С това общият размер на дълга достигна рекордните за българска компания 600 млн. евро. Повече ресурс с този тип облигации няма да бъде търсен, съобщиха от холдинга. Не е ясно обаче колко време ще бъде спазвано това обещание, ако продължи сегашната политика.

През това време задълженията между фирмите в сектора растат, а финансово затъналите компании вегетират на гърба на БЕХ, без какъвто и да било изглед поне да опитат да оптимизират разходите си. През лятото например БЕХ за пореден път реши да помогне на "Топлофикация София" като пое нейн дълг към "Булгаргаз". През юли предприятието, снабдяващо софиянци с парно и топла вода, бе заплашено от кредитори с принудително събиране на борчове за 106 млн. лева чрез частен съдебен изпълнител. Сега става ясно, че енергийният холдинг се е разбрал с "Булгаргаз" да плати вместо "Топлофикация София" близо 100 млн. лева за доставен природен газ.

Подобна операция е правена и преди - макар дружеството да е общинско, а не държавно. През 2015 г. БЕХ отново се нагърби да плати газов дълг на топлоснабдителното предприятие към държавния монополист "Булгаргаз". При това сумата бе 503 млн. лева. За три години столичното парно е успяло да върне на БЕХ само 30-ина милиона лева от тях. Разбира се, винаги може да се приложи вече изпробвана хватка - на прехвърляне на дружеството от общината на държавата, за да се изчистят борчовете му, след което да се върне обратно на общината.

Но това не променя факта, че остава неясно как затъналата столична топлофикация ще се издължава

на новия си кредитор - БЕХ, на който и бездруго "виси" с огромен дълг. Да, холдингът осигурява безпроблемна работа на дружеството през новия отоплителен сезон, но в същото време рискува да вкара "Топлофикация София" в дългова спирала - нещо, което изглежда неизбежно.

Сега енергийният холдинг ще трябва да спасява и ТЕЦ "Марица-изток" 2, която спешно се нуждае от пари за емисиите си парникови газове, за да продължи да работи. Разчетите показват, че до март 2019 г. централата трябва да плати за емисии над 300 млн. лв. Точно как ще стане това, все още не е известно. В момента работна група в енергийното министерство работи върху няколко варианта за спасяването на "Марица-изток 2", като "субсидията" от БЕХ е

най-вероятният сценарий за изход от кризата

Другите решения включваха увеличаване на цената на тока през нова добавка, парите от която да отидат за централата, или сливането й и с АЕЦ "Козлодуй". Все варианти, които са особено неизгодни на фона на предстоящите избори. Повишаване на цената на електроенергията за бита, заедно с очакванията за растящи и занапред цени на горивата, е на практика изключена. Общо дружество на държавната "Марица" и АЕЦ "Козлодуй" би съсипало финансово печелившата централа и би довело до остри негативни обществени реакции.

На този фон енергийният холдинг продължава да е една от най-непрозрачните структури в цялата енергетика. От години витаят съмнения за начина, по който в БЕХ се назначават експерти. Не се знае как минават оценките, какви точно са изискванията и как точно са се справили кандидатите. Но пък е известно, че голяма част от назначенията са благословени от депутата от ГЕРБ и бивш министър на енергетиката Делян Добрев - като се почне от самия шеф на БЕХ Петьо Иванов, с когото са съученици от английската гимназия в Хасково. "Отборът мечта" се допълва от още класни играчи по хасковска линия като Катрина Титкова, която е директор на Правната дирекция в БЕХ, а преди това е била специалист в Народното събрание, където Делян Добрев е шеф на комисията по енергетика. Други близки от обкръжението на Делян Добрев пък са в управата на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и други енергийни предприятия.

Назначенията обаче съвсем не са единственият проблем на холдинга. По-големият проблем е, че БЕХ не е задължено лице по Закона за обществените поръчки. Т.е. холдингът избира по абсолютно непрозрачен начин фирми за доставки на стоки или услуги. Не се знае официално състезава ли се изобщо някой, за колко пари са отделните доставки, какви са сроковете и т.н.

Което поражда още повече съмнения в честността на процедурите

Въпросителните около дейността на БЕХ - назначенията, финансирането на дъщерните дружества и обществените поръчки не стряскат никое от правителствата, какъвто и да е цветът им, през последните десетина години. Нещо повече - те непрекъснато се възползват от удобството да държат контрол върху енергетиката чрез нереформирана и непрозрачна структура.

Енергийният холдинг е създаден през 2008 г. от тогавашния икономически министър Петър Димитров. Това е една от най-големите енергийни компании в региона, чиито консолидирани активи са на стойност около 8.5 млрд. лева, консолидираните приходи - около 3.6 млрд. лева, а общият брой служители - около 21 хил. души, гласеше официалното съобщение на министерството по това време. Очакванията бяха за "по-висока ефективност и качество на енергийните услуги, оптимизиране на разходите и въвеждането на модерни механизми за привличане на инвестиции". 

Постигнат бе обаче тъкмо обратният ефект. Затова и от години министри, енергийни експерти и дори Световната банка препоръчват холдингът да се разформирова или поне да се реформира. Подобен ход би осветил счетоводството на БЕХ и компаниите към него. Ще се види и точно как, накъде и за какво се прехвърлят пари. Засега това не се случва, а и няма изглед скоро да се случи. А БЕХ ще продължи да бъде енергийната куче-касичка, през която се превъртат (и често потъват) милиарди.